ще намерите, цитирам, Първото видео, което няма да струва нищо ако не е цензурирано!!!
Please enjoy!
:-)
четвъртък, юни 26, 2008
петък, юни 20, 2008
сряда, юни 04, 2008
За Вашето добро настроение
...току що добавих малко музичка, която ще стартира барабар със зареждането на страницата, така че който по най-пиратски начин си чете блога ми по време на работа, моля да го прави на слушалки!
А иначе това съвсем не е окончателния вариант на нещото - мисля да добавя и съответно махна някои от песните.
Ама е забавно, а?
:0)
четвъртък, май 08, 2008
понеделник, април 21, 2008
Камен Донев
Из монолог на Едуард от пиесата Почивен ден:
...Допуснете само! Малката чинийка не е ли напълно удовлетворена и щастлива, че сочната баклавица легнала е в нея и положила главица?
...Допуснете само! Малката чинийка не е ли напълно удовлетворена и щастлива, че сочната баклавица легнала е в нея и положила главица?
Чинийке миловидна,
Похъркваш ли в отмала
Под пухеното одеало!
Там Стефка е втъкала
Орехи - златно засияли
Под шумките на ствол зелен,
Където катеричка е играла,
Където бобърчето е дълбало,
Където котенцата са се въргаляли
В щурака дънер ветеран.
А вие, чуднички черупки,
Останали свидетел ням
На този кулинарен блян.
Завърта слънчицето сянка
И виличката вече нанка
Във празната чинийка плитка,
А идва време за напитка!
Дали кафе ще бъде от джезве?
или пък чайче врящо ни зове.
Небцето бързо да ликува,
А облачето се подува,
Изплува ясен смисъл нов
"живей живота си с любов!"
Не ви ли кара да се усмихвате? :-)
петък, март 28, 2008
Знам къде ще бъдеш по-следващата сряда...
Накратко за филмите, които ще бъдат показани:
Юки
2005 / 5:00 / Реж: Наги Нода / Япония
Уникален начин да се разкаже история за един човешки ден без нито едно движение.
Градски рай
2004 / 5:00 / Реж: Гаеле Денис / Англия
Дъждливо време на Лондон е само първо впечатление, една японка открива един нов приказен свят в този прекрасен град.
Правилното място
2005 / 5:00 / Реж: Косай Секине / Япония
За всеки има място в този свят. Ако не сте го открили досега, просто не сте търсили правилно.
Обича ме, не ме обича
2003 / 5:00 / Реж: Джамие Рафън / Англия
Всяка любовна история е подходяща за един филм.
Нека се целунем
2001 / 5:00 / Реж: Пиер Оливер / Франция
За да сте наистина добра актриса, трябва да репетирате репликите си навсякъде.
Лесни пари
2000 / 5:00 / Реж: Фил Дюссъл / Франция
Зашеметяващ екшън и една история за това как се печелят лесни пари.
Искам повече
2004 / 5:00 / Реж: Дан Гордън / Англия
Демонстрация на дисциплина, тренировки и наистина впечатляващ пърформанс.
Първия път
2005 / 5:00 / Реж: Йонас Оделл / Швеция
Четири разказа за първия сексуален опит, чути от различни гледни точки.
Животът на едно куче
2005 / 13:15 / Реж: Джон Хардън / САЩ
Какво се случва когато хората се превръщат в кучета, и когато всичко това се случва в Париж.
Влакът
2004 / 00:35 / Реж: Джон Хардън / Англия
Пътуването във влака в наистина много скучно, но винаги има начин да се забавляваш в купето.
Джоджо сред звездите
2003 / 13:00 / Реж: Марк Красте / Англия
Филмът който няма да забравите никога. Той ще докосне сърцето и душите дори и на най-скептичните зрители.
И най-вълнуващото за мен - взимам участие в невероятния хепънинг на PoRN iN DA USA Team, а именно Greatest Porn Soundtracks of the 80's, който ще се проведе непосредствено след филмите. Ако не ни мине котка път ще имаме музика видео и танц в един съвсем неконвенционален пърформанс кха-кха-кха!.
За най-зарибените ще се предлагат и тениски с логото на PoRN iN DA USA Team.
Така че би кеърфул!
Знам къде ще бъдете по-следващата сряда! :-)
петък, март 21, 2008
***
Много съм развълнуван... :-)
Напоследък Еличката пуска невероятни рисунчици на мацки в блога си, а аз не спирам да й ги поругавам с някакви истории (понякога взети от живота, понякога съвсем измислени).
Иска ми се (както сама тя предложи) да ги извадим някакси в комплект на HMD ама все още не съм сигурен дали сме измислили най-добрия начин.
Предлагам да им обърнете внимание (клицнете върху линка На Еличката къщата) и ако ви хрумне как могат да излязат картинки и текст в едно (нека да не е книжка, нито картички!) пишнете коментарченце, па ще го обсъдим :-)
Цунки по муцунки на 'сичкото циган!
Пролетно ми е искам да ва нагушакм до едно!
Ае до ско!
Напоследък Еличката пуска невероятни рисунчици на мацки в блога си, а аз не спирам да й ги поругавам с някакви истории (понякога взети от живота, понякога съвсем измислени).
Иска ми се (както сама тя предложи) да ги извадим някакси в комплект на HMD ама все още не съм сигурен дали сме измислили най-добрия начин.
Предлагам да им обърнете внимание (клицнете върху линка На Еличката къщата) и ако ви хрумне как могат да излязат картинки и текст в едно (нека да не е книжка, нито картички!) пишнете коментарченце, па ще го обсъдим :-)
Цунки по муцунки на 'сичкото циган!
Пролетно ми е искам да ва нагушакм до едно!
Ае до ско!
сряда, февруари 27, 2008
понеделник, февруари 25, 2008
"Книжката на Таня" от Георги Струмски
Благодарствено на Бегемот
за напомнянето!
Таня Савичева - седемгодишна.
Таня -
твоята книжка чета.
тя е мъничка, мъничка книжка,
като тебе -
със седем листа.
Първи лист:
Свирят немски гранати,
до оградата падна човек.
Втори лист:
Днес погребвахме тате.
Трети лист:
Днес убиха Олег.
Лист четвърти:
Убиха и баба.
Пети лист:
(как ли сила събра
да напише ръчичката слаба):
Днес
мама
умря.
Шести лист:
Много Савичеви бяха,
вече никого няма дома.
Седми лист:
Ето, пак загърмяха.
Аз останах сама.
Таня.
Танечка,
седемгодишна -
все такава стоиш пред света.
Аз се свеждам над твоята книжка.
Таня,
уча се да чета.
Аз наум я повтарям полека,
колко лесно запомня се тя.
Нека всички опитаме, нека -
тя е малка,
от седем листа.
Историята на Татяна Савичева в Уикипедия
Защо публикувам това?
Сигурен съм, че всеки, който го е чел го помни.
Сигурно по-добре от ”Аз съм българче”.
Друг е въпроса, че вероятно повечето от вас са го забравили… (Браво! Как успяхте?!?)
Помните ли? В първи клас бяхме…
Малки - всеки на по седем листа…
Иска ми се да разбера кой по онова време е изготвял учебната програма за началните училища? Ще може ли този човек да обясни по силата на какво изобщо е решил че тези строфи трябва да представляват едно от първите стихотворения, които всяко дете в развиващото се социалистическо общество, трябва да научи наизуст???
Ще обвини ли времето?
Ще каже ли „аз не исках ама ме принудиха отгоре”?
Как може да накараш всички седемгодишни деца в България да рецитират изразително „мама умря”…
Наистина, колко извратен трябва да си?
Най-напред ужаса, че си изоставен в детската градина...
След това ужаса от факта, че нещо в живота ти се променя необратимо - тръгваш на училище...
И докато все още си напълно гръмнат и не знаеш какво става около теб
ПРАС -
Таня Савичева - седемгодишна...
Кога да ти остане време за щастливо детство при цялата тази депресия?!?!?
Та както обобщихме с Бегемот:
"Книжката на Таня" на Георги Струмски обяснява много неща...
вторник, февруари 19, 2008
***
Емоционално осакатени – като насекоми в плафон сме. Не знаем превода на собствените си желания и се лутаме по кръчмите като уморени пеперуди с отдавна изтрит от крилцата прашец, които обаче не спират да се блъскат в стъклото…
Самотата ни прави мизерни. Кара ни да вземаме непопулярни решения за собственото си развитие и да дебелеем, разкиснати в самосъжалителен сос. Самотата е фурната, в която ако постоиш достатъчно дълго, месото ти започва да се отделя от кокала.
Станали сме едни черупчести, а вътре в черупката дори не е комфортно… Решението изглежда като да е трошене, но никой не знае, пък, дали извън черупката има среда годна за живеене…
Нужно ли е да застанем над бездната, за да започнем да виждаме… да чувстваме?.. Трябва ли лично да се срещнем с немислимото, с ужаса, със смъртта, за да се почувстваме живи?
Спомням си един момент от Fight Club където Марла и Четеца си обясняваха един на друг защо обикалят клубове за срещи на смъртно болни хора. Тогава Марла каза: „Защото когато хората умират започват наистина те слушат, а не просто чакат да дойде техния ред да кажат нещо…”
Дали всичко, което изживяваме не се дължи на хроничното ни преяждане с информация. Тази пренаситеност не е ли причината да ни става скучно? Защо си позволяваме да завиждаме на тези, които живеят по-добре от нас вместо да се замислим какво можем да направим, за да помогнем на тези, които живеят по-зле…
Кой ще даде дефиниция за скука?
Самотата ни прави мизерни. Кара ни да вземаме непопулярни решения за собственото си развитие и да дебелеем, разкиснати в самосъжалителен сос. Самотата е фурната, в която ако постоиш достатъчно дълго, месото ти започва да се отделя от кокала.
Станали сме едни черупчести, а вътре в черупката дори не е комфортно… Решението изглежда като да е трошене, но никой не знае, пък, дали извън черупката има среда годна за живеене…
Нужно ли е да застанем над бездната, за да започнем да виждаме… да чувстваме?.. Трябва ли лично да се срещнем с немислимото, с ужаса, със смъртта, за да се почувстваме живи?
Спомням си един момент от Fight Club където Марла и Четеца си обясняваха един на друг защо обикалят клубове за срещи на смъртно болни хора. Тогава Марла каза: „Защото когато хората умират започват наистина те слушат, а не просто чакат да дойде техния ред да кажат нещо…”
Дали всичко, което изживяваме не се дължи на хроничното ни преяждане с информация. Тази пренаситеност не е ли причината да ни става скучно? Защо си позволяваме да завиждаме на тези, които живеят по-добре от нас вместо да се замислим какво можем да направим, за да помогнем на тези, които живеят по-зле…
Кой ще даде дефиниция за скука?
четвъртък, февруари 14, 2008
Малко поезия...
...по случая.
На кой както му харесва.
* * *
Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.
Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.
И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.
Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.
© Добромир Тонев
Честит рожден ден на Байкова олсоу!
На кой както му харесва.
* * *
Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.
Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.
И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.
Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.
© Добромир Тонев
Честит рожден ден на Байкова олсоу!
понеделник, февруари 04, 2008
вторник, януари 22, 2008
...
Как измерваме силите си?
Знаем ли кога сме щастливи?
Как преценяваме кога сме нещастни?
С какво машините са по-добри от нас?
Ние с какво сме по-добри от машините?
(какво общо имат машините въобще?)
Как реагираме когато ни се случи нещо много лошо? (Кое е лошо и как степенуваме нещата? Да ти се счупи нокътя по-лошо ли е от това да си счупиш дистанционното на телевизора?...)
Как разбираме света изобщо?
Искам да отговоря на много абстрактни въпроси и това, което ми липсва (струва ми се) е философски поглед върху нещата.
Кога гледаме философски на нещата? – Когато не се случват на нас!
Искам да променя начина си на мислене… Искам да съм позитивен… не искам религия… искам вяра!
Къде загубих вярата си?
Всичко се обърква в главата ми и ставам все по-неразбираем дори за самия себе си… Всичко което пиша е пълно с многоточия…
Те прикриват въздишките…
Някъде четох, че когато човек се чувства угнетен от битието или от други неща или обстоятелства, които не може да промени (примерно с покупката на чифт нови обуща) най-добре е да се свре в някой ъгъл и да започне шумно да въздиша… … … …
Най-неприятното е че не знам какво да променя… Най-неприятното е че не знам какво искам… а тия дни (малко преди коледа) ще стана на 30.
Когато бях на 16 написах стихотворение което започваше така:
Какво да правим за да не умрем от залежаване?
Днес почти толкова години по-късно аз мога да отговоря с едно лаконично
Не знам!
Изгубен ли съм?
Все пак отвътре сърцето ми си е същото… … … … …
Знаем ли кога сме щастливи?
Как преценяваме кога сме нещастни?
С какво машините са по-добри от нас?
Ние с какво сме по-добри от машините?
(какво общо имат машините въобще?)
Как реагираме когато ни се случи нещо много лошо? (Кое е лошо и как степенуваме нещата? Да ти се счупи нокътя по-лошо ли е от това да си счупиш дистанционното на телевизора?...)
Как разбираме света изобщо?
Искам да отговоря на много абстрактни въпроси и това, което ми липсва (струва ми се) е философски поглед върху нещата.
Кога гледаме философски на нещата? – Когато не се случват на нас!
Искам да променя начина си на мислене… Искам да съм позитивен… не искам религия… искам вяра!
Къде загубих вярата си?
Всичко се обърква в главата ми и ставам все по-неразбираем дори за самия себе си… Всичко което пиша е пълно с многоточия…
Те прикриват въздишките…
Някъде четох, че когато човек се чувства угнетен от битието или от други неща или обстоятелства, които не може да промени (примерно с покупката на чифт нови обуща) най-добре е да се свре в някой ъгъл и да започне шумно да въздиша… … … …
Най-неприятното е че не знам какво да променя… Най-неприятното е че не знам какво искам… а тия дни (малко преди коледа) ще стана на 30.
Когато бях на 16 написах стихотворение което започваше така:
Какво да правим за да не умрем от залежаване?
Днес почти толкова години по-късно аз мога да отговоря с едно лаконично
Не знам!
Изгубен ли съм?
Все пак отвътре сърцето ми си е същото… … … … …
Art by Вел - http://www.biskviti.com/
вторник, януари 08, 2008
понеделник, януари 07, 2008
Не на гранулите!
Йешуа си замина.
А той беше не просто чудесен - той беше "истинска домашна котка" както го нарече веднъж Еличката. Той не само даваше да му бараш лапичките ами даже раздаваше целувки и можеше да преде по-мощно от фуражомелка... Беше адски мил и най-вече толкова умен, че често-често ми е идело да му извия вратлето заради това.
Никога не съм можел да си представя колко много ще се счупя... Никога не съм можел да си представя, че може да се случи точно на нас...
Хора,
гранулираните храни предизвикват силно сгъстяване на урината при котките (те както знаете пият доста малко вода), което води до натрупване на гадости в уретрата, която при мъжките котки е доста по-тясна отколкото при дамите. От там - запушване, следва спиране на дейността на бъбреците, задържане на течности, следва отравяне на кръвта... следва... кой знае какво следва. Обикновено подбни състояния при млади котки се лекуват, но... никой не знае...
Йешуа си замина.
Спрете гранулите!
За всеки случай!
А той беше не просто чудесен - той беше "истинска домашна котка" както го нарече веднъж Еличката. Той не само даваше да му бараш лапичките ами даже раздаваше целувки и можеше да преде по-мощно от фуражомелка... Беше адски мил и най-вече толкова умен, че често-често ми е идело да му извия вратлето заради това.
Никога не съм можел да си представя колко много ще се счупя... Никога не съм можел да си представя, че може да се случи точно на нас...
Хора,
гранулираните храни предизвикват силно сгъстяване на урината при котките (те както знаете пият доста малко вода), което води до натрупване на гадости в уретрата, която при мъжките котки е доста по-тясна отколкото при дамите. От там - запушване, следва спиране на дейността на бъбреците, задържане на течности, следва отравяне на кръвта... следва... кой знае какво следва. Обикновено подбни състояния при млади котки се лекуват, но... никой не знае...
Йешуа си замина.
Спрете гранулите!
За всеки случай!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
