bonobo

though we can’t change the world
we sure can change the way we live

we can’t only take also got to learn to give...

Септември

Искам да изстискам няколко спомена от подгизналите ми от дъжда гащи... И стискам, и нещо ми е трудно да се усмихвам...

И сърцето ми пак се чувства като че не може да диша...

И пак си задавам глупави въпроси, на които знам, че знам отговора...

И пак драма...

Като пияно куче удрям брадата си в земята на всеки две стъпки... и ставам и продължавам и на втората стъпка... удрям брадата си в земята. И ставам...

Казвам се Йон Йонсън

Живея във Висконсън...

Все пак има нещо, което все още може да ме зарадва... Например въздействието на Zap Mama върху хората... По този повод в плейъра... Само Zap Mama.

Yepe Yepe!!! :-)

***

Толкова много неща вече съм погребал в себе си… Толкова много чакат да бъдат погребани… Станал съм едно малко гробище за неща… толкова са много и така активно гният, че навсякъде около мен започва да мирише.

Все по-трудно става да помирявам разума си с чувствата.

Все по-трудни стават и най-дребните неща за правене, и се чувствам изтощен от мислене.


Изтощен от щастие…


Целият треперя от огромното количество информация, което се изсипва в мен през цялото време (представяш ли си, а даже нямам телевизор!). Сърцето ми бие като песен от втория албум на Тиамат – този, който майка ми наричаше уморената конница.

Гледки, дочути думи, ходенето между тълпата, липсата на любимите хора наоколо – всичко това ми причинява силна болка, която не мога да контролирам (аналгетици не помагат!..)

Безпокойството ми започва да заема по-голямата част от цялото ми същество – изпълва ме като онази строителна пяна, която след втвърдяване придобива сериозна изолационна сила - и незнам кога точно ще изгубя контрол изцяло…

Заобиколен от хора и самотен.

Две в едно.

Спомням си да съм се чувствал така когато бях на 15…

Ужас!!!

Дина, благодаря! ;-)

ТУК

ще намерите, цитирам, Първото видео, което няма да струва нищо ако не е цензурирано!!!

Please enjoy!

:-)

Просто не издържам...

и го пускам тук... :-)

За Вашето добро настроение

...току що добавих малко музичка, която ще стартира барабар със зареждането на страницата, така че който по най-пиратски начин си чете блога ми по време на работа, моля да го прави на слушалки!

А иначе това съвсем не е окончателния вариант на нещото - мисля да добавя и съответно махна някои от песните.

Ама е забавно, а?

:0)

Handmade Day V

Ще се видим там, нали?!?
:-)

Камен Донев

Из монолог на Едуард от пиесата Почивен ден:

...Допуснете само! Малката чинийка не е ли напълно удовлетворена и щастлива, че сочната баклавица легнала е в нея и положила главица?

Чинийке миловидна,

Похъркваш ли в отмала

Под пухеното одеало!

Там Стефка е втъкала

Орехи - златно засияли

Под шумките на ствол зелен,

Където катеричка е играла,

Където бобърчето е дълбало,

Където котенцата са се въргаляли

В щурака дънер ветеран.

А вие, чуднички черупки,

Останали свидетел ням

На този кулинарен блян.

Завърта слънчицето сянка

И виличката вече нанка

Във празната чинийка плитка,

А идва време за напитка!

Дали кафе ще бъде от джезве?

или пък чайче врящо ни зове.

Небцето бързо да ликува,

А облачето се подува,

Изплува ясен смисъл нов

"живей живота си с любов!"

Не ви ли кара да се усмихвате? :-)

Знам къде ще бъдеш по-следващата сряда...

Накратко за филмите, които ще бъдат показани:

Юки
2005 / 5:00 / Реж: Наги Нода / Япония
Уникален начин да се разкаже история за един човешки ден без нито едно движение.


Градски рай
2004 / 5:00 / Реж: Гаеле Денис / Англия
Дъждливо време на Лондон е само първо впечатление, една японка открива един нов приказен свят в този прекрасен град.

Правилното място
2005 / 5:00 / Реж: Косай Секине / Япония
За всеки има място в този свят. Ако не сте го открили досега, просто не сте търсили правилно.

Обича ме, не ме обича
2003 / 5:00 / Реж: Джамие Рафън / Англия
Всяка любовна история е подходяща за един филм.

Нека се целунем
2001 / 5:00 / Реж: Пиер Оливер / Франция
За да сте наистина добра актриса, трябва да репетирате репликите си навсякъде.

Лесни пари
2000 / 5:00 / Реж: Фил Дюссъл / Франция
Зашеметяващ екшън и една история за това как се печелят лесни пари.

Искам повече
2004 / 5:00 / Реж: Дан Гордън / Англия
Демонстрация на дисциплина, тренировки и наистина впечатляващ пърформанс.

Първия път
2005 / 5:00 / Реж: Йонас Оделл / Швеция
Четири разказа за първия сексуален опит, чути от различни гледни точки.

Животът на едно куче
2005 / 13:15 / Реж: Джон Хардън / САЩ
Какво се случва когато хората се превръщат в кучета, и когато всичко това се случва в Париж.

Влакът
2004 / 00:35 / Реж: Джон Хардън / Англия
Пътуването във влака в наистина много скучно, но винаги има начин да се забавляваш в купето.

Джоджо сред звездите
2003 / 13:00 / Реж: Марк Красте / Англия
Филмът който няма да забравите никога. Той ще докосне сърцето и душите дори и на най-скептичните зрители.

И най-вълнуващото за мен - взимам участие в невероятния хепънинг на PoRN iN DA USA Team, а именно Greatest Porn Soundtracks of the 80's, който ще се проведе непосредствено след филмите. Ако не ни мине котка път ще имаме музика видео и танц в един съвсем неконвенционален пърформанс кха-кха-кха!.
За най-зарибените ще се предлагат и тениски с логото на PoRN iN DA USA Team.

Така че би кеърфул!
Знам къде ще бъдете по-следващата сряда! :-)

***

Много съм развълнуван... :-)

Напоследък Еличката пуска невероятни рисунчици на мацки в блога си, а аз не спирам да й ги поругавам с някакви истории (понякога взети от живота, понякога съвсем измислени).

Иска ми се (както сама тя предложи) да ги извадим някакси в комплект на HMD ама все още не съм сигурен дали сме измислили най-добрия начин.

Предлагам да им обърнете внимание (клицнете върху линка На Еличката къщата) и ако ви хрумне как могат да излязат картинки и текст в едно (нека да не е книжка, нито картички!) пишнете коментарченце, па ще го обсъдим :-)

Цунки по муцунки на 'сичкото циган!
Пролетно ми е искам да ва нагушакм до едно!
Ае до ско!

ПоздраФФче...

за всички, които го пожелаха

Клицнете тучка

"Книжката на Таня" от Георги Струмски

Благодарствено на Бегемот

за напомнянето!

Таня Савичева - седемгодишна.
Таня -
твоята книжка чета.
тя е мъничка, мъничка книжка,
като тебе -
със седем листа.



Първи лист:
Свирят немски гранати,
до оградата падна човек.


Втори лист:
Днес погребвахме тате.



Трети лист:
Днес убиха Олег.


Лист четвърти:
Убиха и баба.


Пети лист:
(как ли сила събра
да напише ръчичката слаба):
Днес
мама
умря.


Шести лист:
Много Савичеви бяха,
вече никого няма дома.

Седми лист:
Ето, пак загърмяха.
Аз останах сама.
Таня.


Танечка,
седемгодишна -
все такава стоиш пред света.
Аз се свеждам над твоята книжка.
Таня,
уча се да чета.


Аз наум я повтарям полека,
колко лесно запомня се тя.
Нека всички опитаме, нека -
тя е малка,
от седем листа.


Историята на Татяна Савичева в Уикипедия


Защо публикувам това?

Сигурен съм, че всеки, който го е чел го помни.
Сигурно по-добре от ”Аз съм българче”.
Друг е въпроса, че вероятно повечето от вас са го забравили… (Браво! Как успяхте?!?)

Помните ли? В първи клас бяхме…
Малки - всеки на по седем листа…

Иска ми се да разбера кой по онова време е изготвял учебната програма за началните училища? Ще може ли този човек да обясни по силата на какво изобщо е решил че тези строфи трябва да представляват едно от първите стихотворения, които всяко дете в развиващото се социалистическо общество, трябва да научи наизуст???

Ще обвини ли времето?
Ще каже ли „аз не исках ама ме принудиха отгоре”?

Как може да накараш всички седемгодишни деца в България да рецитират изразително „мама умря”…
Наистина, колко извратен трябва да си?

Най-напред ужаса, че си изоставен в детската градина...
След това ужаса от факта, че нещо в живота ти се променя необратимо - тръгваш на училище...
И докато все още си напълно гръмнат и не знаеш какво става около теб
ПРАС -
Таня Савичева - седемгодишна...

Кога да ти остане време за щастливо детство при цялата тази депресия?!?!?

Та както обобщихме с Бегемот:
"Книжката на Таня" на Георги Струмски обяснява много неща...

***

Емоционално осакатени – като насекоми в плафон сме. Не знаем превода на собствените си желания и се лутаме по кръчмите като уморени пеперуди с отдавна изтрит от крилцата прашец, които обаче не спират да се блъскат в стъклото…

Самотата ни прави мизерни. Кара ни да вземаме непопулярни решения за собственото си развитие и да дебелеем, разкиснати в самосъжалителен сос. Самотата е фурната, в която ако постоиш достатъчно дълго, месото ти започва да се отделя от кокала.

Станали сме едни черупчести, а вътре в черупката дори не е комфортно… Решението изглежда като да е трошене, но никой не знае, пък, дали извън черупката има среда годна за живеене…

Нужно ли е да застанем над бездната, за да започнем да виждаме… да чувстваме?.. Трябва ли лично да се срещнем с немислимото, с ужаса, със смъртта, за да се почувстваме живи?

Спомням си един момент от Fight Club където Марла и Четеца си обясняваха един на друг защо обикалят клубове за срещи на смъртно болни хора. Тогава Марла каза: „Защото когато хората умират започват наистина те слушат, а не просто чакат да дойде техния ред да кажат нещо…”

Дали всичко, което изживяваме не се дължи на хроничното ни преяждане с информация. Тази пренаситеност не е ли причината да ни става скучно? Защо си позволяваме да завиждаме на тези, които живеят по-добре от нас вместо да се замислим какво можем да направим, за да помогнем на тези, които живеят по-зле…

Кой ще даде дефиниция за скука?

Малко поезия...

...по случая.

На кой както му харесва.

* * *
Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.

Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.

И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.

Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.

© Добромир Тонев

Честит рожден ден на Байкова олсоу!

Peter Digital Orchestra

Ей това нещо

вилня вчера в Петното

Сто процента ако има как ще го завторя!

Просто перверзник!

:-)