вторник, февруари 24, 2009

***

Здравейте, Мамо и Тате!

Тук е много хубаво и от време на време грее слънце.
Храната е много хубава и когато грее и слънце много ям.
Дните минават в игри и закачки, а вечер гледаме филми.

Вчера гледах Buffalo 66.
Много ми хареса.

Ще ми се и вие да го гледате защото е много хубав и е много човечен. И ни учи да бъдем добри както казва Еличката (за филмите на Фатих Акин, де ама аз мисля, че и Винсент Гало е на това мнение).

Хиляди целувки от морето на живота:
Аспарух

неделя, февруари 22, 2009

еличко,

куклите ти оживяват.
и не само... даже градят кариера...
моля виж:



[благодарение на чефо]

сряда, февруари 18, 2009

две случки

Случка 1
Вчера (случайно – докато се разминавахме) дочух разговор между две момиченца, които изглеждаха като тийнейджърки – в наши дни, обаче, тийнейджърките изглеждат като 30-годишни, така че според мен тези двете бяха 7-годишни.
Момиченце 1: Ти кога са разгонваш, ма?
Момиченце 2: Аз съм март месец… с котките.

Случка 2
Две момичета (този път наистина тийнейджърки) се сбиха току пред кантората, в която прекарвам дните си. Всичко може би щеше да изглежда като малка нощна музика, ако просто се бяха хванали за косите и се наричаха „глупачке” една друга. Може би даже щеше да е смешно. Но когато гледаш как малки момичета се ритат в слабините, в корема и безогледно се целят в главата на противника, изцяло пренебрегвайки предупрежденията на Международната Кеч Федерация да не опитват това вкъщи, не просто те побиват тръпки. Не просто ти става страшно… Ужасяващо е.

Чудя се как се постига този ефект? Дали е виновно времето, в което живеем?.. Дали са виновни учителите… Телевизията… Холивуд… Кое прави от днешната младеж зверове… Еволюцията?

Имах нещастието да съм учител за съвсем кратко време – затова и не е показателно това, което имам под възглавницата като колекция от наблюдения, но все пак за около 4 месеца, струва ми се, придобих някаква представа какво се случва в училището (т’ва като институция, нали). Лошото е, че аз работих в учебно заведение, което по качество на предлаганото в него образование, както и по параграф контингент (и ученици, и учители) от осемдесетте (ако не и от по-рано) се слави като утайката на българското образование в Пловдив. Така че наблюденията ми там от самото начало съм подреждал в главата си в кутия с надпис „Относно утайката”…

Съвсем не съм бил прав. Въпреки че учениците в това училище бяха само момчета (9 - 12 клас) смея да твърдя, че в някои отношения (внезапна проява на човечност, примерно) биеха елитните гимназии където учат пък главно момичета…Дали обяснение за това е лепкавия етикет „женска злоба”? Не знам. Но и не съм на мнение, че образоваността прави от човека човек, поради което вече и не съм на мнение, че въпросното училище събира само утайката на обществото.

Така или иначе, обаче, моите лични наблюдения върху хората в училищна възраст са крайно недостатъчни, за да се опра на тях. Но тенденцията младите хора - тези, които се очаква да изведат България от блатото, в което е в момента – да са такива изроди доста ме плаши. Страшна е не за друго, а защото е една перфектна подложка за евентуална (бъдеща) диктатура … Страшна е защото според мен това не са просто „болки на растежа”. Страшна е защото не е само на местна почва. Колкото и да обичаме да се самобичуваме и да казваме как никъде не е като тук, колкото и да обичаме да наричаме България – Абсурдистан, колкото и комплексирани да сме трябва да знаем, че не сме единствената държава, в която две тийнейджърки са убили своя съученичка. Не сме единствената държава, в която много деца са на хероин още от 14-15 годишни. Не сме единствената държава, в която тормозът в училище се наблюдава от първи до дванайсети клас. Не сме и единствената държава, в която половият живот започва по-рано отколкото можете да си помислите и в най-смелите си представи.

Та искам да кажа, че може би в момента (освен ако аз не реагирам твърде рязко – къде от прекалена склонност към теоретизиране, къде от любовта ми към драматичното) сме свидетели на една ЗЛОволюция. Като еволюция, но с обратен знак - особено когато става дума за цивилизованост.

Така ли светът ще посрещне ди ейдж ъв ъкуериъс?!?

сряда, февруари 11, 2009

някои интересности

на първо място слагам http://blog.peio.org/ доста приятен блог, пълен с интересности безброй. абсолютно удоволствие от четенето предизвиква тоя тип. досега често наминавах там, вече го слагам в секция иди и виж

на второ място класирам блог наречен в кухнята с йоана. много вдъхновяващо готви момичето и е истинско удовоствие да четеш слюноотделяйки... чудесен блог... за кулинарни злоупотреби. от днес също наличен в иди и виж

на трето място стъпва и блога на един от най-витаминозните цитруси - http://lemon.drundrun.org/ - отдавна се каня да го сложа при любими линкове ама нейсе... както и да е - вече е там! [в кухнята с йоана дойде благодарение на лимонката - благодарско!!!]

и за финал един клип, който ме разтуптява и умилява всеки път когато го гледам.



романтично настроение на всички желая и пролет в душата!
:-)

неделя, февруари 01, 2009

Такааа...

'начи, понеже, нали с толкова желание и вълнения се подготвях за фънкажното парти в Петното вчера искам да изразя пълната си фрустрация от организацията и неуредиците до последния момент.
Няма смисъл да обяснявам за всичките простотии, които си вървяха през седмиците преди вчера... мен финала най- ме изнерви...
Който дойде снощи знае, че трябваше да започна към 24:00, но видите ли отстъпих на един от гостите (които никакви гости не са, ми са си направо по-резиденти от мен ама нейсе) своя ред, че човека все пак гост... имал там нещо си... за вършене... след 2:00...
'Ми добре. Щеше да е още по-добре ако не беше изгонил половината и приспал другата половина от тълпата. Но дет' се вика както и да е. Освен това има голяма вероятност само на мен да ми се струва, че той ги е изгонил. Твърде е възможно, всъщност, парчетата, които съм подготвил да се харесват само на мен... Ама нали съм си катър, сега ще постна тук микстейпа (моля обърнете внимание на новия плейър), понеже наистина, ама наистина си ме кефи...

Пък ако някой нещо... всичките песни са лесно откриваеми чрез Soulseek
:-)

вторник, януари 27, 2009

Lucky Man

Happiness
More or less
It's just a change in me
Something in my liberty
Oh, my, my
Happiness
Coming and going
I watch you look at me
Watch my fever growing
I know just where I am

But how many corners do I have to turn?
How many times do I have to learn
All the love I have is in my mind?

But I'm a lucky man
With fire in my hands

Happiness
Something in my own place
I'm stood here naked
Smiling, I feel no disgrace
With who I am

Happiness
Coming and going
I watch you look at me
Watch my fever growing
I know just who I am

But how many corners do I have to turn?
How many times do I have to learn
All the love I have is in my mind?

I hope you understand
I hope you understand

Gotta love that'll never die

Happiness
More or less
It's just a change in me
Something in my liberty
Happiness
Coming and going
I watch you look at me
Watch my fever growing
I know
Oh, my, my
Oh, my, my
Oh, my, my
Oh, my, my

Gotta love that'll never die
Gotta love that'll never die
No, no
I'm a lucky man

It's just a change in me
Something in my liberty
It's just a change in me
Something in my liberty
It's just a change in me
Something in my liberty
Oh, my, my
Oh, my, my
It's just a change in me
Something in my liberty
Oh, my, my
Oh, my, my

неделя, януари 11, 2009

Rambo Amadeus a.k.a R.A.S.M.C.

Plastik Fantastik



Moj Skutere



Признавам си, че го преписах от Бегемот ама как да не ви го презентирам, а?
За още: официалния му сайт където ще разберете, че човекът е всъщност еколог, ще играете на играта изхвърли боклука на правилното място, ще намерите куп интересности като английски превод на Plastik Fantastik и други песни... Разбира се и датите за концерти...
:)
ПС: Задължително вижте в "ти тръба" и клиповете на I am Satisfied както и Smoke on the Mountain!

сряда, януари 07, 2009

Чудесна изненада

Докато си щъках днес из глобалната мрежа попаднах на сайта на Любомир Буков, който познавам от Петното - най-бързо говорещият човек, който съм срещал... и симпатичен и приятен. Още по-приятен ми стана когато видях как се заиграва с Фотошопа (въобще даже не знех, че го прави) и най-вече темите му, които са малко едни такива Рене Маргит-ски. Пускам само три:







Въобще весела персона :-)

За повече: въпросният сайт
А за още повече вижте и профила му във Фото форум
PS: Обърнете внимание и на портретите!

понеделник, декември 15, 2008

Внимание!

Най-накрая дойде време да обърна внимание на чудните чудатности, които Райчо ми прати като списък на е-мила и да ги постна.

(Лошото, Райче, е че малко постно се получи, но карай!)

Та става въпрос за следния списък, който ви препоръчвам да разгледате внимателно:

1. the heavy - "coleen" [el-b remix]
2. mario basanov & vidis ft. jazzu - "I'll be gone"
3. club des belugas - "separation serenade"
4. telefon tel aviv - "I lied"
5. dj shadow - "this time"
6. sneaker pimps - "post-modern sleaze" [flight from nashville remix]
7. the last shadow puppets - "standing next to me"
8. funkerman - "speed up"
9. frankie valli - "beggin'" [pilooski edit]
10. j majik - "gemini"

Част от тоз разкош можете да чуете в плейъра отдясно (знаете го де й), а останалото препоръчвам за дискретен даунлоуд.

Благодаря!
От петък вечер главно това се върти в главата ми:

Това също, но след вдъхновение от Hurra Torpedo:

Ето ги и Hurra:

петък, декември 05, 2008

lost in your trans или изгубени в превода

Днес съвсем случайно се натъкнах на гугъл транслейтър, който може да превежда вече и на български. и то не само отделни думи и изрази, но и !цели уеб страници! само копираш адреса на едно определено място и след малко ти се отваря цялата страница преведена "от -> на" предварително зададени от теб езици.
чудо! казах си аз и побързах да го тествам. естествено реших, че ще ми е най-интересно и разбира се мостли хармлес да го пробвам със собствения си блог.
МНОГО СЕ СМЯХ. ще пусна само няколко фрази, които вярвам ще развеселят и вас.

Presented their man as a computer е буквален превод на Представих си човека като компютър

Does Ms. Ma Wah? пък значи Ша ма водити ли уа?

Поздравявам всички с човека на дайрето е I congratulate all human tambourine!

А най-любимото от всички ми е ...which bass and fucking habit!, което може би трябва да задам като гатанка, но няма да ви мъча, ще си призная, че значи ...което е баси и тъпия навик.

Не е пожален и Людмил Станев, чиято крилата фраза, специално болдната от мен, а именно: Защото романтичният човек изпуска въздишки, а прагматичният - газове. Това на машинен английски звучи като: For romantic guy misses sigh and pragmatic - gases.

Има и още много други гени(Т)ални хрумки, но не ми се ще да ви отегчавам повече. (Пък и нека ако... такова... да си поискате още :)

Иска ми се само в заключение да кажа, че съм напълно убеден, че такова нещо съвсем не е лесно да се направи (не превода - софтуера), но пък защо се тръгва толкова амбициозно - цели уеб страници?! Да се шушумигат там някакви фразички... туй-цък, онуй-цък... ама тва е малко прекалено. Не дай си боже някой младеж да реши, че е много готино да учи език по този начин... Объркващо е доста, а това все пак се прави за хора, които не говорят езици. Каква е всъщност идеята?! Да ги прецакаме???

четвъртък, ноември 20, 2008

*

Май започна да ми се избистря какво не е наред в живота ми напоследък. Просто – струва ми се – съм забравил, че няма да живея вечно.

Днес срещнах една жена, която не можеше да говори (предполагам вследствие на инсулт). Изведнъж си представих ужаса: да искаш да кажеш, а от теб да излиза нечленоразделно бръщолевене.

Представих си човека като компютър: Влиза вирус и ти унищожава част от софтуера – в случая този, който кара перфектното периферно устройство – речевата ти кутия – да говори. И ситуацията става „като да имаш най-скъпия и хубав телевизор, а да нямаш електричество и… телевизия”.

Толкова лесно забравяме, че всички ужасни неща, които се случват на хората се случват на ХОРА (т.е. на нас). Това е може би защото често-често забравяме, че сме хора. Свикнали сме да приемаме щастието, че сме здрави за даденост (което може би ни кара да си мислим, че сме нещастни)…

А така ми се иска да обичам… (споделено разбира се!)

Ами ако умра утре?!

вторник, ноември 11, 2008

Новини


НА ТОЗИ АДРЕС можете да разберете повече за "нюню" фестивала, който са организирали H.M.S.U., които аз откровено не харесвам (поради твърде хард мюзик-ът и саунд-ът), но пък господ здраве да им дава щом са поканили бразилеца, за който не е ясно дали е от тази земя...


Жа ма водити ли уа?