massive attack

на официалния сайт на massive attack може да се чуят и четирите парчета от новото EP splitting the atom с обикновено цъкване върху media player, линкът към който се намира на страницата горе вляво.

на мен лично вече са ми любими и 4-те.

приятно слушане!

елитарен съм...

вчера получих комплимент:

доста време ми трябваше докато въобще свикна с твоята музика...

но още повече време ми трябваше докато разбера, че пускаш хубава музика!

явно съм елитарен, а?

хъ хъ хъ!

Фиеста

от Жак Превер

И чашите бяха опразнени,

и бутилката - с гърло разбито,

и вратата беше заключена,

а леглото - широко открито.

И безброй звезди от стъкло

ни предсказваха щастие в тая

като в приказка великолепна,

отдавна неметена стая.

И аз бях мъртвопиян

и с бумтящо от радост сърце,

а ти беше пияна и жива,

и гола във мойте ръце...

Превод: Валери Петров, пак там

HMD VIII

рецидив!

браво!!!

В моята стая

от Жак Превер

Някой ден ти ще дойдеш

във моята стая.

Казвам "моя", макар че

чия е, не зная.

Беше празна, когато

влязох тук един ден,

и нямаше друго

във нея освен

наниз чушки, червени

като малък пожар,

на стената отсреща,

белосана с вар.

Останах и вече

тука дълго живея

и всеки ден чакам

да дойдеш във нея.

Не правя нищо, тоест нищо сериозно,

сутрин издавам гласове на животни,

магарешки рев, кукуригане, лай,

и защо ли го правя, един дяволът знай,

но ми става приятно да играя така;

играя си също и със свойте крака,

краката са всъщност много разумни,

с тях можеш да идеш много далече,

ако, разбира се, ти се иска да ходиш,

а когато пък искаш да седиш у дома си,

те остават си с теб и ти правят компания

и измислят за теб безброй знаимания,

чуят ли музика, краката танцуват,

как се танцува без крака? Въобще

човек трябва да бъде - както често и бива -

наистина тъп, за да прави такива

ужасно тъпи човешки сравнения,

като "тъп като крак" или пък "безгрижен

като врабче". Врабчето едва ли

е вечно безгрижно. То безгрижно е сигур

само когато си няма грижи,

а когато си има, и то,

сто на сто,

е доста угрижено. Какво знаем за него?

То даже не се и нарича с туй име,

човекът решил е да го нарече

така точно и много любопитно е, че

ако дълго повтаряш тази дума "врабче",

тя губи смисъл. Въобще имената...

Юго бил Виктор, а Русо бил Жан-Жак.

А не може ли иначе да бъде все пак:

"Керван бонапарти вървеше в пустинята."

"Дромедарий възлезе на персийкия трон."

Какво толкоз му има и звукът не е лош,

лошо е само, че след тях Тим-Там-Том

уж е с три имана, пък се движи пешком,

а това е ужасно опасен симптом,

защото след него върви Еди-кой си,

а подир Еди-кой си иде Еди-какво си

и всеки от тях във себе си носи,

колкото там да рева и да лая,

единствена мисъл

и таз мисъл е тая,

че ти ще дойдеш

във моята стая.

Ще дойдеш и дрехите си

ще хвърлиш на стола

и пред мен ще застанеш

неподвижна и гола

във свойта невиждана

до днес красота,

ослепително бяла,

с червени уста,

по-червени от чушките

на стената отсреща,

и ръка аз към тебе

ще протегна гореща,

и двама ще легнем,

аз до теб, ти до мен...

И туй само го мисля,

но знам, един ден

във тази моя -

не моя стая,

днес или утре,

ти ще дойдеш накрая!

превод: Валери Петров от сборника "Дъжд и слънце над Сена", Народна култура, София, 1989 г.

*

ето я и новата мания...



моля да се обърне специално внимание на грим, прЕчески и оПлекло :)

*

нещо ме наляга тъга по отминали времена...

от фестивал на фестивал

безсловесността ми набъбва все повече.

явно, е че от доста време нищо не се е появявало тук и това няма разумно обяснение (освен че в главата ми не е останала читава мисъл).

последното - това в скобите - мога лесно да обясня с адреналина, който тялото ми от два месеца насам синтезира в безбрежни количества.

смело мога да отбележа, че всичко това се дължи на чудесата, които ме спохождат напоследък по течението, по което съм се спуснал. като най-чудo мога да определя начина, по който се сдобих с билети за spirit of burgas, а именно 2 тридневни билета на цена от 40 (четиридесет) лева.

всъщност за пръв път тази година отидох не на един, а на цели два фестивала, а spirit of burgas се вписа толкова добре в представите ми, че чак ми е трудно да го повярвам. park live в софия бие по личен контакт с артистите, спирта - по фестивална атмосфера.

до сега не ми се беше случвало (почти) да не спя цели три дни, през които събитията да са толкова наситени, че даже да не ти се спи (като изключим момента след една злоупотерба с амфетамини, но аз отдавна си знам, че при мен те имат обратeн ефект).

алкохолни нощи и дни, посядане на заведение с идеята да обядваш, след което си поръчваш вечеря помежду бирите, мастика, скандал с най-добра приятелка (какъв скандал само!!!), три дни без да облека нещо по-тежко от плувни гащета и евентуална тениска, лек секс на плажа след лекомислена първа среща... сигурен съм, че пропускам нещо, но е невъзможно да си способен да възстановиш всичките си спомени след толкова големи дози адреналин - поне при мен е така.

споменах ли faith no more? не знам как да ги спомена (освен с добро, разбира се) но няма да кажа нищо повече от това, че ако не си бил там трябваше да отидеш!

подбора на групи беше чудесен, представянето на всички (поне които аз помня) беше вдъхновено-предателски-детски-разкошно.

с две думи стига бръщолевене.

всеки, който е пропуснал има за какво да съжалява.

предполагам догодина пак съм там!

имайте го предвид :)

Писмо от Блум до Елица-карфица (без съкращения и/или коментар)

Елица карфица,

ето пак бръкмучнахме рядкрунк шлпляка, но и освен това хърмуцнтири шулибиди. Кюндръмф яджлюз не толкова разбираемо и чисто, плянк, скунф, хонк на другия край. Възпунджените кълмунтяци на възприятието в универсума са толкова джхурснати, че като цяло глупави са си, и на фрунщ, и отвсякъде - навред. Светлината на прожкунджулите се инфрадехармонитряска върху огромното и върхутелесие и нейните митохндрийки ме карат да си правя така. Все пак и ти импризондираш в линията на обфускатора, като има някаква вепроятничеснщност в думите ти да има известна доза йод. Щми да разбурдешк уайай всъщност си правя тлрудностът якрабфам всички тия части на речностата. Отгатки на въпроститностите ми льопват, изтбуфнясват, навивнячват се у сифона, и ги няма като цяло. Но импортацията на тхлази материалистичност е нюню, странно иииИИИ митоходричностите също. Тъй че йяйц-муастра хендчбек нататък, командировка кросира третокласен път нейде из Странджа планина - дом и на Laurus nobilis и Sus scrofa.

А колкото до рагамуфинджънгъла в мисловния сандък на телетронния Демостен - съществен е, бездискусионно.

обожавам!
и те стискам силно в прегръдки!

park live festival 09

не знам какво да кажа...
не знам как да го кажа...
ето едно видео, на което ще ме видите да си къртя главата на сцената заедно с TRICKY.

снимките са тук
а ПРИ ИКО има много изчерпателен разказ за всичко, което ни се случи за трите дни... (като не броим поведенческото ни изкривяване а именно държанието ни като автентични БГ политици - как пък за три дни нищичко не свършиме, бе момци! тц! тц! тц!)

*

нова смяна на магнета поради бъгавост на дийзър.ком

а в новия магнет (по ретро стар и обемист) песента лайтмотив на eternal sunshine of the spotless mind.

новия прочит даже май ми се хареса повече от преди. чудесен филм!
гондри е изключителен.
джим кери също.
изобщо няма да ви досади ако го видите отново.

аз сега отивам да се разчувствам и замаяно да си мечтая тихичко, на сигурно място в детството ми.

***

мрачното ми настроение
залива плътно пода

а слънцето грее през прозореца
и се смее прозореца -

смешен съм!

Paul Auster

from Oracle Night

“You don’t understand,” Grace said. “I’m being punished for last night.”
“Punished? What are you talking about?”
“For snapping at you in the cab. I acted like a shit.”
“No you didn’t. And even if you had, I doubt that God takes his revenge on people by giving them the stomach flu.”
Grace closed her eyes and smiled. “You’ve always loved me, haven’t you, Sidney?”
“From the first moment I saw you.”
“Do you know why I married you?”
“No. I’ve never been brave enough to ask.”
“Because I knew you’d never let me down.”
“You bet on the wrong horse, Grace. I’ve been letting you down for almost a year now. First, I drag you through hell by getting sick, and then I throw us into debt with nine hundred unpaid medical bills. Without your job, we’d be out on the street. You’re carrying me on your shoulders, Ms. Tebbetts. I’m a kept man.”
“I’m not talking about money.”
“I know you’re not. But you’re still getting a raw deal.”
“I’m the one who owes you, Sid. More than you know – more than you’ll ever know.. As long as you’re not disappointed in me, I can live through anything.”
“I don’t understand.”
“You don’t have to understand. Just keep on loving me, and everything will take care of itself.”
.
.
.
.
.
…I wanted to stay married to her for the rest of my life, and if Grace had slipped at some point or done something she wasn’t proud of, what difference could that make in the long run? It wasn’t my job to judge her. I was her husband, not a lieutenant in the moral police, and I meant to stay by her no matter what. Just keep loving me. Those were simple instruction, and unless she decided to cancel them at some future date, I intended to obey her wishes until the very end.

dolmen music

[благодарности на маги за напомнянето]

представям ви meredith monk.
композитор, вокалист, танцьор, хореограф, филммейкър, режисьор... нейно парче [Gotham Lullaby] е включено в [според мен] най-изродската подборка на тракове в световната история, а именно участието на bjork в култовото шоу на BBCRadio1 breezeblock през 1998 [свали го от тук].

според мен това е истинският музикален еквивалент на псилосцибин.
в плейъра - [част от] dolmen music - албум от 1981 година.
слушайте на сянка и седнали... с повишена осторожност.
:)

handmade day VII

поредна причина за целодневно пиянство с най-приятните хора, които можеш да срещнеш по нашите географски ширини:













на всички организатори салюти е бачи!