____

текст: ion maro

снимка: everyday i show

pistamashina

все повече ми харесват. мисля да си ги поканя на конюшните на царя туй лято, м?

***

Moments from Everynone on Vimeo.

станал съм сантиментален и ревлив напоследък...

и още по-голям алкохолик...

a night in the red room

_electro
_alternative
_indie

_enter free

_facebook event

хипита от перник

първото евър видео на сестрите от радомир!!!

***

*

ето моята нова любима група след денцотеката в сряда:



особено след като ги видях и как изглеждат... :)

петното на роршах proudly presents:

за по-подробно запознаване с личността и лудостта на денц КЛИК ТУК

update [20110204]: свали си целия сет

с план, гаф и ритъм

жесток концерт на анимационерите!

nasekomix - definitely song

първият клип на насекомикс

стари, но златни vol. 4

този път не е музика, а едно, което бях забравил, но ненадейно се завърна (странно как ли?!?)
от еличката е и се казва емил:



има и други весели истории с картинки на адрес: http://prikazkite.hit.bg
това е благодарение на двете феи - еличката и вел...
целувам и мълча!

"тест": марий росен; текст: елин рахнев

влизам в залата с безкрайно тегобно чувство, не за друго, а понеже мизерията ме
е принудила да поискам безплатен вход, тъй като се познавам с част от екипа.

(тъпо, нали?!)

сядам и чакам да започне като междувременно си имам едно наум понеже съм чел
текста предварително и дали от предубеденост или поради чист снобизъм съм го
сметнал за плосък.

(да! знам че съм тъп, не ми го натяквайте!)

спектакълът "тест" е нещо повече отколкото бих могъл да очаквам изобщо. и вината
за това (очакванията, нали) е лично моя.

в текста на елин рахнев се съдържа толкова много драматичен потенциал, че ако
бях знаел преди (доколкото се познавам), най-вероятно нямаше да ми хареса
толкова.

първата част преминава (както се казва) в шеги и закачки, а аз съм приятно
изненадан от брилянтната игра на актьорите:
явор влачи едно невероятно френско "ррр" (под формата на говорен дефект), което
го прави много уязвим и невероятно симпатичен (най-малкото всички сме били на ужасяващи интервюта за ужасяващо желана работа и най-малкото сме се чувствали толкова ужасени и не-в-кожата-си...)

та първата част преминава във веселост и мили усмивки, докато втората ме
разплаква и не спирам да плача до финала. и малко след това, но вече поне не
подсмърчам... а и виното е у(споко)поително.

преживяването е силно, а обратите болезнени. женственото "ррр" на яворовия герой
е изчезнало, а героя на петко е изгубил жизнеността и високопарността на изказа
си. вече се движи едва-едва, а логореята му става мъчителна. светът се обръща
наопаки някак. цялото настроение е сменено (и най-важното без да разбереш как е
станало).

минават мисли като на екран. и всичко е толкова злобдневно-болно-тъжно, че
чак ми се иска да съм другаде във вселената, понеже всички вече сме претръпнали
и като мъртва кожа по-скоро сме готови да се отделим, отколкото да създаваме.

мъчно ми е.

мисля си за баща ми. за мама. за цялото време, което сме изгубили опитвайки се
да се правим на това, което не сме.
тъжно е. не е ли?

и плача.

не ми се е случвало от 100 години дори и на филм.
а театъра е къде-къде по-претенциозно изкуство.

така ми се иска всички да видят "тест", че чак ми е неудобно.

много ви моля, гледайте го, за да мога да го обсъдя с някой.
на мен наистина много ми хареса!

всички използвани снимки са от профила на сатиричен театър във фейсбук.
фотограф - Симон Варсано

супа от дракони в кухнята на гурме девойка

пристъпвам прага на светлия и просторен дом на гурме девойка, който по нейни думи в момента е пълен хел понеже тя току предния ден се е завърнала от брюксел където последователно е била прегазена първо от einstürzende neubauten а след това и от swans [очаквай репортажи на http://gourmetdevoika.drundrun.org/]. действително ситуацията е страшотна – има багаж навсякъде и в комбинация с книгите – най-отбрани и качествени четива – в човек остава усещането, че се намира в щаб-квартирата на действащи анархисти.

гурмето ме посреща облечена по домашно, с очарователно разчорлена коса, а едно от зърната на плашещо големите и гърди е щръкнало като коркова тапа и ме гледа къде любопитно, къде направо застрашително директно през блузата.

- готвя – казва – нали няма да имаш нищо против да почистя скаридите докато пийваме биричка?!

аз естествено нямам нищо против и тя слага жълти домакински ръкавици, с които вида и става съвсем завършен – майката на декстър може би?.. или това е от блясъка в очите и, които все още излъчват есенция от пост-оргазмено самадхи?.. явно е било дори по-яко отколкото мога да си представя.

след кратки малки разговори за времето и пътешествието, деница и няколко от героите, за които тя сама ще разкаже, разговорът се завърта около [невероятно, но факт] непотвърдени слухове, че анимационерите правят реюниън [и то в оригиналния си състав] в началото на януари, който вероятно ще бъде уан-тайм-акт и дали заради гледащото ме така нахално зърно-коркова тапа, или от евентуалната представа за баси колко ще е яко ако стане, чувствам, че започвам да се одървям.

сам пред себе си сменям темата с:

- какво правиш, извинети?

тя е хванала голям пакет в ръце и ръси от него върху вече почистените скариди, които незнайно как е заляла с прясно мляко без да успея да забележа.

- тръстикова захар – казва – сега ще добавя и малко пипер меланж, моя е специален с боровинки.

от тук нататък започваме да разиграваме сценарий подобен на някой от популярните в огромните и тежки блокове по националните ни телевизии където водещ се заиграва с готвача, задавайки тъпи въпроси и неизменно вмъкващ по някое ммм! много вкусно мирише! ни в клин, ни в ръкав.

в този момент решавам, че задължително трябва да напиша това, което в момента четеш.

взимам рецептата докато тя ми показва барабанните палки сувенир от концерта на einstürzende neubauten [уф! нямам търпение тя да си разкаже, за да мога някак по-свободно да говоря за това без да издам нещо.]

междувременно сме успели да се напушим и аз провеждам паралелен разговор с гурме брата на девойката относно цици: яростно защитавам тезата, че дори и закоравелите гейове са луди по цици… поне някъде дълбоко в себе си… може би дори неосъзнато.

а гурмето готви ли готви – вече е добавила мащерка, дивисил, джоджен и сос от стриди. ръсейки лют червен пипер и куркума устата и не спира, а зърното продължава да ме държи под око:

- всичко е на око, разбира се – обяснява – важно е да се спомене също, че в никакъв случай не трябва да се прекалява с тръстиковата захар – тя е само за ефект.

кратка пауза. бира. дай да дръпна от цигарата…

- сега остава само да се сложи малко пълнозърнесто брашно – тва, за да стегне малко – както и булгур… а! ще сложа и малко горчица с… - чете етикета – риган и мащерка.

- как мислиш да го наречеш? – питам.

на устните и се разлива дяволита усмивка:

- афродизиак.

та трябват ти:

- скариди [около 300 гр. от големите]

- прясно мляко

- тръстикова захар

- пипер меланж с боровинка

- мащерка

- джоджен

- дивисил

- лют червен пипер

- куркума

- пълнозърнесто брашно

- булгур

- горчица с риган и мащерка

- сол

- сос от стриди

всичко това трябва да кисне около час след което се изсипва в силно сгорещен тиган, в който си капнал съвсем малко олио от гроздови семки. тъй като скаридите не желаят много топлинна обработка, за да добият вид удобен, внимаваш да не ги изпуснеш – 5-10 минути максимум като разбъркваш. за да подсилиш ефекта може да добавиш към изброените съставки късчета сготвена по твой вкус пъстърва. и за да е сигурен ефекта сервираш върху канапе от пържени филийки.

веднага след консумация е задължителен концерт на GRДD съвместно със сепуко 6 [очаквай повече по темата].

nasekomix - inject love song [help me jones RMX]

Nasekomix - Inject Love Song (Help Me Jones Remix) by Help Me Jones

ремикс на инжектирай ме с любов.

от щаба на отговорните призовават: Download It! Play It! Share It!

[една чисто нова песен според мен]

очаквай скоро поредица от минимум четири мат'риала относно изминалия уикенд.

още ми трепти отвътре, ей!

мис свят

- краве сирене и мир...

- е, не!