***

Толкова много неща вече съм погребал в себе си… Толкова много чакат да бъдат погребани… Станал съм едно малко гробище за неща… толкова са много и така активно гният, че навсякъде около мен започва да мирише.

Все по-трудно става да помирявам разума си с чувствата.

Все по-трудни стават и най-дребните неща за правене, и се чувствам изтощен от мислене.


Изтощен от щастие…


Целият треперя от огромното количество информация, което се изсипва в мен през цялото време (представяш ли си, а даже нямам телевизор!). Сърцето ми бие като песен от втория албум на Тиамат – този, който майка ми наричаше уморената конница.

Гледки, дочути думи, ходенето между тълпата, липсата на любимите хора наоколо – всичко това ми причинява силна болка, която не мога да контролирам (аналгетици не помагат!..)

Безпокойството ми започва да заема по-голямата част от цялото ми същество – изпълва ме като онази строителна пяна, която след втвърдяване придобива сериозна изолационна сила - и незнам кога точно ще изгубя контрол изцяло…

Заобиколен от хора и самотен.

Две в едно.

Спомням си да съм се чувствал така когато бях на 15…

Ужас!!!

Дина, благодаря! ;-)

ТУК

ще намерите, цитирам, Първото видео, което няма да струва нищо ако не е цензурирано!!!

Please enjoy!

:-)

Просто не издържам...

и го пускам тук... :-)

За Вашето добро настроение

...току що добавих малко музичка, която ще стартира барабар със зареждането на страницата, така че който по най-пиратски начин си чете блога ми по време на работа, моля да го прави на слушалки!

А иначе това съвсем не е окончателния вариант на нещото - мисля да добавя и съответно махна някои от песните.

Ама е забавно, а?

:0)

Handmade Day V

Ще се видим там, нали?!?
:-)

Камен Донев

Из монолог на Едуард от пиесата Почивен ден:

...Допуснете само! Малката чинийка не е ли напълно удовлетворена и щастлива, че сочната баклавица легнала е в нея и положила главица?

Чинийке миловидна,

Похъркваш ли в отмала

Под пухеното одеало!

Там Стефка е втъкала

Орехи - златно засияли

Под шумките на ствол зелен,

Където катеричка е играла,

Където бобърчето е дълбало,

Където котенцата са се въргаляли

В щурака дънер ветеран.

А вие, чуднички черупки,

Останали свидетел ням

На този кулинарен блян.

Завърта слънчицето сянка

И виличката вече нанка

Във празната чинийка плитка,

А идва време за напитка!

Дали кафе ще бъде от джезве?

или пък чайче врящо ни зове.

Небцето бързо да ликува,

А облачето се подува,

Изплува ясен смисъл нов

"живей живота си с любов!"

Не ви ли кара да се усмихвате? :-)

Знам къде ще бъдеш по-следващата сряда...

Накратко за филмите, които ще бъдат показани:

Юки
2005 / 5:00 / Реж: Наги Нода / Япония
Уникален начин да се разкаже история за един човешки ден без нито едно движение.


Градски рай
2004 / 5:00 / Реж: Гаеле Денис / Англия
Дъждливо време на Лондон е само първо впечатление, една японка открива един нов приказен свят в този прекрасен град.

Правилното място
2005 / 5:00 / Реж: Косай Секине / Япония
За всеки има място в този свят. Ако не сте го открили досега, просто не сте търсили правилно.

Обича ме, не ме обича
2003 / 5:00 / Реж: Джамие Рафън / Англия
Всяка любовна история е подходяща за един филм.

Нека се целунем
2001 / 5:00 / Реж: Пиер Оливер / Франция
За да сте наистина добра актриса, трябва да репетирате репликите си навсякъде.

Лесни пари
2000 / 5:00 / Реж: Фил Дюссъл / Франция
Зашеметяващ екшън и една история за това как се печелят лесни пари.

Искам повече
2004 / 5:00 / Реж: Дан Гордън / Англия
Демонстрация на дисциплина, тренировки и наистина впечатляващ пърформанс.

Първия път
2005 / 5:00 / Реж: Йонас Оделл / Швеция
Четири разказа за първия сексуален опит, чути от различни гледни точки.

Животът на едно куче
2005 / 13:15 / Реж: Джон Хардън / САЩ
Какво се случва когато хората се превръщат в кучета, и когато всичко това се случва в Париж.

Влакът
2004 / 00:35 / Реж: Джон Хардън / Англия
Пътуването във влака в наистина много скучно, но винаги има начин да се забавляваш в купето.

Джоджо сред звездите
2003 / 13:00 / Реж: Марк Красте / Англия
Филмът който няма да забравите никога. Той ще докосне сърцето и душите дори и на най-скептичните зрители.

И най-вълнуващото за мен - взимам участие в невероятния хепънинг на PoRN iN DA USA Team, а именно Greatest Porn Soundtracks of the 80's, който ще се проведе непосредствено след филмите. Ако не ни мине котка път ще имаме музика видео и танц в един съвсем неконвенционален пърформанс кха-кха-кха!.
За най-зарибените ще се предлагат и тениски с логото на PoRN iN DA USA Team.

Така че би кеърфул!
Знам къде ще бъдете по-следващата сряда! :-)

***

Много съм развълнуван... :-)

Напоследък Еличката пуска невероятни рисунчици на мацки в блога си, а аз не спирам да й ги поругавам с някакви истории (понякога взети от живота, понякога съвсем измислени).

Иска ми се (както сама тя предложи) да ги извадим някакси в комплект на HMD ама все още не съм сигурен дали сме измислили най-добрия начин.

Предлагам да им обърнете внимание (клицнете върху линка На Еличката къщата) и ако ви хрумне как могат да излязат картинки и текст в едно (нека да не е книжка, нито картички!) пишнете коментарченце, па ще го обсъдим :-)

Цунки по муцунки на 'сичкото циган!
Пролетно ми е искам да ва нагушакм до едно!
Ае до ско!

ПоздраФФче...

за всички, които го пожелаха

Клицнете тучка

"Книжката на Таня" от Георги Струмски

Благодарствено на Бегемот

за напомнянето!

Таня Савичева - седемгодишна.
Таня -
твоята книжка чета.
тя е мъничка, мъничка книжка,
като тебе -
със седем листа.



Първи лист:
Свирят немски гранати,
до оградата падна човек.


Втори лист:
Днес погребвахме тате.



Трети лист:
Днес убиха Олег.


Лист четвърти:
Убиха и баба.


Пети лист:
(как ли сила събра
да напише ръчичката слаба):
Днес
мама
умря.


Шести лист:
Много Савичеви бяха,
вече никого няма дома.

Седми лист:
Ето, пак загърмяха.
Аз останах сама.
Таня.


Танечка,
седемгодишна -
все такава стоиш пред света.
Аз се свеждам над твоята книжка.
Таня,
уча се да чета.


Аз наум я повтарям полека,
колко лесно запомня се тя.
Нека всички опитаме, нека -
тя е малка,
от седем листа.


Историята на Татяна Савичева в Уикипедия


Защо публикувам това?

Сигурен съм, че всеки, който го е чел го помни.
Сигурно по-добре от ”Аз съм българче”.
Друг е въпроса, че вероятно повечето от вас са го забравили… (Браво! Как успяхте?!?)

Помните ли? В първи клас бяхме…
Малки - всеки на по седем листа…

Иска ми се да разбера кой по онова време е изготвял учебната програма за началните училища? Ще може ли този човек да обясни по силата на какво изобщо е решил че тези строфи трябва да представляват едно от първите стихотворения, които всяко дете в развиващото се социалистическо общество, трябва да научи наизуст???

Ще обвини ли времето?
Ще каже ли „аз не исках ама ме принудиха отгоре”?

Как може да накараш всички седемгодишни деца в България да рецитират изразително „мама умря”…
Наистина, колко извратен трябва да си?

Най-напред ужаса, че си изоставен в детската градина...
След това ужаса от факта, че нещо в живота ти се променя необратимо - тръгваш на училище...
И докато все още си напълно гръмнат и не знаеш какво става около теб
ПРАС -
Таня Савичева - седемгодишна...

Кога да ти остане време за щастливо детство при цялата тази депресия?!?!?

Та както обобщихме с Бегемот:
"Книжката на Таня" на Георги Струмски обяснява много неща...

***

Емоционално осакатени – като насекоми в плафон сме. Не знаем превода на собствените си желания и се лутаме по кръчмите като уморени пеперуди с отдавна изтрит от крилцата прашец, които обаче не спират да се блъскат в стъклото…

Самотата ни прави мизерни. Кара ни да вземаме непопулярни решения за собственото си развитие и да дебелеем, разкиснати в самосъжалителен сос. Самотата е фурната, в която ако постоиш достатъчно дълго, месото ти започва да се отделя от кокала.

Станали сме едни черупчести, а вътре в черупката дори не е комфортно… Решението изглежда като да е трошене, но никой не знае, пък, дали извън черупката има среда годна за живеене…

Нужно ли е да застанем над бездната, за да започнем да виждаме… да чувстваме?.. Трябва ли лично да се срещнем с немислимото, с ужаса, със смъртта, за да се почувстваме живи?

Спомням си един момент от Fight Club където Марла и Четеца си обясняваха един на друг защо обикалят клубове за срещи на смъртно болни хора. Тогава Марла каза: „Защото когато хората умират започват наистина те слушат, а не просто чакат да дойде техния ред да кажат нещо…”

Дали всичко, което изживяваме не се дължи на хроничното ни преяждане с информация. Тази пренаситеност не е ли причината да ни става скучно? Защо си позволяваме да завиждаме на тези, които живеят по-добре от нас вместо да се замислим какво можем да направим, за да помогнем на тези, които живеят по-зле…

Кой ще даде дефиниция за скука?

Малко поезия...

...по случая.

На кой както му харесва.

* * *
Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.

Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.

И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.

Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.

© Добромир Тонев

Честит рожден ден на Байкова олсоу!

Peter Digital Orchestra

Ей това нещо

вилня вчера в Петното

Сто процента ако има как ще го завторя!

Просто перверзник!

:-)

...

Как измерваме силите си?
Знаем ли кога сме щастливи?
Как преценяваме кога сме нещастни?

С какво машините са по-добри от нас?
Ние с какво сме по-добри от машините?
(какво общо имат машините въобще?)

Как реагираме когато ни се случи нещо много лошо? (Кое е лошо и как степенуваме нещата? Да ти се счупи нокътя по-лошо ли е от това да си счупиш дистанционното на телевизора?...)

Как разбираме света изобщо?

Искам да отговоря на много абстрактни въпроси и това, което ми липсва (струва ми се) е философски поглед върху нещата.

Кога гледаме философски на нещата? – Когато не се случват на нас!

Искам да променя начина си на мислене… Искам да съм позитивен… не искам религия… искам вяра!

Къде загубих вярата си?

Всичко се обърква в главата ми и ставам все по-неразбираем дори за самия себе си… Всичко което пиша е пълно с многоточия…
Те прикриват въздишките…

Някъде четох, че когато човек се чувства угнетен от битието или от други неща или обстоятелства, които не може да промени (примерно с покупката на чифт нови обуща) най-добре е да се свре в някой ъгъл и да започне шумно да въздиша… … … …

Най-неприятното е че не знам какво да променя… Най-неприятното е че не знам какво искам… а тия дни (малко преди коледа) ще стана на 30.

Когато бях на 16 написах стихотворение което започваше така:

Какво да правим за да не умрем от залежаване?

Днес почти толкова години по-късно аз мога да отговоря с едно лаконично

Не знам!

Изгубен ли съм?
Все пак отвътре сърцето ми си е същото… … … … …

Art by Вел - http://www.biskviti.com/

It's about a transistor

This song ain't about no booty

It's about a transistor