interpol - c'mere

it's way too late to be this locked inside ourselves
the trouble is that you're in love with someone else
it should be me
oh, it should be me...
.
.
.

*

имам голямо гюлле отвътре. точно там където трябва винаги да е много свободно, за да можеш (най-малкото) да дишаш.

не знам какво искам да кажа... нещо недоволен съм.

пролет е все пак - време за алергии, разгонване и полудяване.

дали ми е едно от трите или са и трите?

PS: илюстрацията е от eboy.

много обичам да чета форуми...

и в бонус нещо, което може би не сте се сещали:

eddie vedder - long nights

от саундтрака на into the wild

Have no fear
For when I'm alone
I'll be better off than I was before

I've got this life
I'll be around to grow
Who I was before
I cannot recall

Long nights allow me to feel
I'm falling
I am falling
The lights go out
Let me feel
I'm falling
I am falling safely to the ground
Ah...

I'll take this soul that's inside me now
Like a brand new friend
I'll forever know

I've got this light
And the will to show
I will always be better than before

Long nights allow me to feel
I'm falling
I am falling
The lights go out
Let me feel
I'm falling
I am falling safely to the ground
Ah...

нещо колкото мрачно, толкова и красиво... колкото трудно за слушане, толкова пристрастяващо... чувствам, че един от любимите ми автори е на път да се превърне в един от любимите ми диджеи.

blum's selection podcast #1

ей така за добро настроение...

болезни съвети_vol. 1

днес реших, че трябва да стартирам нова рубрика с горепосоченото име.

първия ми болезен съвет е директен отговор на въпроса как, аджеба, портфейла Ви никога да не остава празен.

много е просто!

най-напред трябва сте напълно сигурни, че не Ви предстои каквото и да било пътешествие до китай.

следва задължително да се запознаете с еличката [тя пък доста често ходи в китай].

след което да почакате до следващата й командировка и веднага щом се върне да я нападнете с молба да ви даде колкото банкноти са й останали непохарчени на китайската фрий зона [в моя случай това са 10 юана]:

изображение: http://china.monetiibanknoti.com/photos_banknoti/

бъдете сигурни, че няма как да излязат от портфейла Ви, най-малкото защото няма къде да ги похарчите.

и какво имаме?.. един портфейл, който никога не остава празен, което се явява и първоначалното ни дирене.

марш сега всички да си вкарвате мисъл-форма: винаги имам пари!

:)

boy a

преди около седмица гледах boy a [има го в zamunda.net]. от тогава мисля, че успях да разваля вестибуларните апарати на всички приятели с нечленоразделните си адмирации и тежки въздишки относно филма, който наистина се явява първия от около 100 години, който ме накара така да вляза във филма, че да продължава да ми държи влага.
все още не съм съвсем сигурен дали имам какво да кажа без то да звучи тъпо или клиширано, но наистина ми напира да споделя и сега е момента да ви помоля да го гледате и да ми кажете аз ли съм зле или наистина филмът е толкова силен, колкото смятам.
ще съм благодарен за всяко мнение, тъй като хората с вече развалени вестибуларни апарати, мисля, нарочно го избягват, за да не рискуват изправността и на зрителните си органи.
от сега искам да поздравя всички с извънземната актьорска игра на

андрю гарфийлд, който пък от своя страна се явява новия ми най-любим актьор – нечовек просто!

НЕ-ново видео от bonobo

***

Доколко ли е възможно да превъзмогваш себе си... да се отричаш от себе си... да забравиш егоизма си... Какво правиш когато знaеш неизбежния крах на всичките си усилия?.... Как да спреш... Възможно ли е въобще? Желание предизвикващо физическа болка... Страх от смъртта... просто страх... да не загубиш... преди да си имал...

mary and max

господ ни е дал роднини.
да му благодарим, че можем сами да избираме приятелите си.

гледайте mary and max.

turducken

това е turducken:



ястие приготвено от пуйка, пълнена с патица, пълнена с пиле.
малиии!
а аз си мислех, че кит плакия с бейби слончета звучи перверзно.

тази и други много забавни снимки в блога fuck you very much чрез еличката.

help me jones - rage of mine

българо-казахски проект с участието на марий росен известен [поне на мен] най-вече с лириката, която е написал за песните на nasekomix.

извратен трак [с още по-извратено видео], който навява неизбежни асоциации с gus gus.
повече в списание едно, бр. 88, както и в това интервю с марий росен .
харесвам!



update: тъй като според you tube този клип е порнографски (кха-кха-кха!) вече не е наличен там.
затова ето го:

bonobo - the keeper [featuring andreya triana]

нещо, което не мога да спра да си тананикам тия дни (под секрет ще ви кажа, че целия нов албум е жесток).



а сега лошите новини:
НИКОГА не съм можел да си представя, че хората [хора ли? - изроди] убиват делфини [!!!], за да изядат месото им.
подробности във филма the cove.

***

една от любимите ми истории на един от любимите ми автори, а именно Блум.
тук може да откриете историята в оригиналния й контекст.

ето я:

Един човек имал странното свойство да получава точна и акуратна информация през вкусовите си рецептори, по същия начин по който неговите съграждани разбирали различни неща за живота чрез ушите и очите си. Посредством вкуса на различни гозби, напитки и десерти той научавал за световни катаклизми, нови тенденции в модата и числата от тотото. Понякога, за да не закърнеят останалите му сетива гледал телевизия или четял ежемесечно пристигащите каталози от хипермаркети. До такава степен се усъвършенствал в приемането на информация чрез езика и небцето си, че си наумил да се научи да направи това явление двупосочно. Тоест, започнал да говори чрез храна. Готвил той, готвил, канил всичките си роднини и приятели, пълнил им чушки с послание за любов, въртял сармички със интересни истории, дори успял да запише едноседмична спортна хроника във тава с крем-карамел. Забавлявал се да имплементира стенограмите от парламентарния контрол във телешко варено и нивото на Дунава в сантиметри в пълнен сом с орехи. Всичко било чудесно до момента в който не разбрал че никой не разбира посланията които той така стрателно записвал в храната. След известно време тази липса на разбиране го накарала с малко тъга да готви все по-малко и в тези малки порции да записва послания и призиви към хората. За да могат те да достигат до максимален брой хора, започнал да работи в голям ресторант в стария Пловдив. Историята е измислена, но дава малко яснота около факта че една вечер когато опитах печен шаран с ориз и подправки ме заслепи мисълта че „Застаряващ меланхоличен от нищонеинтересуващ се нищонеочакващ безпериспективен мъж търси удивителна жена която да го промени тотално“.

ps: казах ли ви, че освен това автора готви божествено... сякаш ти разказва чудни истории за любов, море и още нещо.