***

понякога чувствам най-дълбоката си вътрешност като дома на самотна старица, която се грижи за повече от пет котки – преминеш ли покрай отворения му прозорец в носа те блъсва по машинно безмилостна миризма на застояло, пикня и нафталин.

не е почиствано отдавна май – пълно е с мръсно пране разхвърляно подобно фасове под табелка „място за пушене”; натрапчиви мисли са полепнали като котешки косми върху всички мебели, а преглътнатите сълзи са напоили всичко и благодарение на влагата сега не можеш да влезеш там понеже образувалия се мухъл води до ужасяващи халюцинации и пълна загуба на разсъдък.

само мощна експлозия от любов е способна да почисти подобна гнус.

запушил съм уши. готов съм.

детонирай!