Как измерваме силите си?
Знаем ли кога сме щастливи?
Как преценяваме кога сме нещастни?
С какво машините са по-добри от нас?
Ние с какво сме по-добри от машините?
(какво общо имат машините въобще?)
Как реагираме когато ни се случи нещо много лошо? (Кое е лошо и как степенуваме нещата? Да ти се счупи нокътя по-лошо ли е от това да си счупиш дистанционното на телевизора?...)
Как разбираме света изобщо?
Искам да отговоря на много абстрактни въпроси и това, което ми липсва (струва ми се) е философски поглед върху нещата.
Кога гледаме философски на нещата? – Когато не се случват на нас!
Искам да променя начина си на мислене… Искам да съм позитивен… не искам религия… искам вяра!
Къде загубих вярата си?
Всичко се обърква в главата ми и ставам все по-неразбираем дори за самия себе си… Всичко което пиша е пълно с многоточия…
Те прикриват въздишките…
Някъде четох, че когато човек се чувства угнетен от битието или от други неща или обстоятелства, които не може да промени (примерно с покупката на чифт нови обуща) най-добре е да се свре в някой ъгъл и да започне шумно да въздиша… … … …
Най-неприятното е че не знам какво да променя… Най-неприятното е че не знам какво искам… а тия дни (малко преди коледа) ще стана на 30.
Когато бях на 16 написах стихотворение което започваше така:
Какво да правим за да не умрем от залежаване?
Днес почти толкова години по-късно аз мога да отговоря с едно лаконично
Не знам!
Изгубен ли съм?
Все пак отвътре сърцето ми си е същото… … … … …
Знаем ли кога сме щастливи?
Как преценяваме кога сме нещастни?
С какво машините са по-добри от нас?
Ние с какво сме по-добри от машините?
(какво общо имат машините въобще?)
Как реагираме когато ни се случи нещо много лошо? (Кое е лошо и как степенуваме нещата? Да ти се счупи нокътя по-лошо ли е от това да си счупиш дистанционното на телевизора?...)
Как разбираме света изобщо?
Искам да отговоря на много абстрактни въпроси и това, което ми липсва (струва ми се) е философски поглед върху нещата.
Кога гледаме философски на нещата? – Когато не се случват на нас!
Искам да променя начина си на мислене… Искам да съм позитивен… не искам религия… искам вяра!
Къде загубих вярата си?
Всичко се обърква в главата ми и ставам все по-неразбираем дори за самия себе си… Всичко което пиша е пълно с многоточия…
Те прикриват въздишките…
Някъде четох, че когато човек се чувства угнетен от битието или от други неща или обстоятелства, които не може да промени (примерно с покупката на чифт нови обуща) най-добре е да се свре в някой ъгъл и да започне шумно да въздиша… … … …
Най-неприятното е че не знам какво да променя… Най-неприятното е че не знам какво искам… а тия дни (малко преди коледа) ще стана на 30.
Когато бях на 16 написах стихотворение което започваше така:
Какво да правим за да не умрем от залежаване?
Днес почти толкова години по-късно аз мога да отговоря с едно лаконично
Не знам!
Изгубен ли съм?
Все пак отвътре сърцето ми си е същото… … … … …
Art by Вел - http://www.biskviti.com/
