сряда, декември 08, 2010

стари, но златни vol. 4

този път не е музика, а едно, което бях забравил, но ненадейно се завърна (странно как ли?!?)
от еличката е и се казва емил:



има и други весели истории с картинки на адрес: http://prikazkite.hit.bg
това е благодарение на двете феи - еличката и вел...
целувам и мълча!

събота, декември 04, 2010

"тест": марий росен; текст: елин рахнев


влизам в залата с безкрайно тегобно чувство, не за друго, а понеже мизерията ме
е принудила да поискам безплатен вход, тъй като се познавам с част от екипа.

(тъпо, нали?!)

сядам и чакам да започне като междувременно си имам едно наум понеже съм чел
текста предварително и дали от предубеденост или поради чист снобизъм съм го
сметнал за плосък.

(да! знам че съм тъп, не ми го натяквайте!)

спектакълът "тест" е нещо повече отколкото бих могъл да очаквам изобщо. и вината
за това (очакванията, нали) е лично моя.

в текста на елин рахнев се съдържа толкова много драматичен потенциал, че ако
бях знаел преди (доколкото се познавам), най-вероятно нямаше да ми хареса
толкова.

първата част преминава (както се казва) в шеги и закачки, а аз съм приятно
изненадан от брилянтната игра на актьорите:
явор влачи едно невероятно френско "ррр" (под формата на говорен дефект), което
го прави много уязвим и невероятно симпатичен (най-малкото всички сме били на ужасяващи интервюта за ужасяващо желана работа и най-малкото сме се чувствали толкова ужасени и не-в-кожата-си...)

та първата част преминава във веселост и мили усмивки, докато втората ме
разплаква и не спирам да плача до финала. и малко след това, но вече поне не
подсмърчам... а и виното е у(споко)поително.


преживяването е силно, а обратите болезнени. женственото "ррр" на яворовия герой
е изчезнало, а героя на петко е изгубил жизнеността и високопарността на изказа
си. вече се движи едва-едва, а логореята му става мъчителна. светът се обръща
наопаки някак. цялото настроение е сменено (и най-важното без да разбереш как е
станало).

минават мисли като на екран. и всичко е толкова злобдневно-болно-тъжно, че
чак ми се иска да съм другаде във вселената, понеже всички вече сме претръпнали
и като мъртва кожа по-скоро сме готови да се отделим, отколкото да създаваме.

мъчно ми е.

мисля си за баща ми. за мама. за цялото време, което сме изгубили опитвайки се
да се правим на това, което не сме.
тъжно е. не е ли?

и плача.

не ми се е случвало от 100 години дори и на филм.
а театъра е къде-къде по-претенциозно изкуство.

така ми се иска всички да видят "тест", че чак ми е неудобно.

много ви моля, гледайте го, за да мога да го обсъдя с някой.
на мен наистина много ми хареса!


всички използвани снимки са от профила на сатиричен театър във фейсбук.
фотограф - Симон Варсано

вторник, ноември 30, 2010

супа от дракони в кухнята на гурме девойка

пристъпвам прага на светлия и просторен дом на гурме девойка, който по нейни думи в момента е пълен хел понеже тя току предния ден се е завърнала от брюксел където последователно е била прегазена първо от einstürzende neubauten а след това и от swans [очаквай репортажи на http://gourmetdevoika.drundrun.org/]. действително ситуацията е страшотна – има багаж навсякъде и в комбинация с книгите – най-отбрани и качествени четива – в човек остава усещането, че се намира в щаб-квартирата на действащи анархисти.
гурмето ме посреща облечена по домашно, с очарователно разчорлена коса, а едно от зърната на плашещо големите и гърди е щръкнало като коркова тапа и ме гледа къде любопитно, къде направо застрашително директно през блузата.
- готвя – казва – нали няма да имаш нищо против да почистя скаридите докато пийваме биричка?!
аз естествено нямам нищо против и тя слага жълти домакински ръкавици, с които вида и става съвсем завършен – майката на декстър може би?.. или това е от блясъка в очите и, които все още излъчват есенция от пост-оргазмено самадхи?.. явно е било дори по-яко отколкото мога да си представя.
след кратки малки разговори за времето и пътешествието, деница и няколко от героите, за които тя сама ще разкаже, разговорът се завърта около [невероятно, но факт] непотвърдени слухове, че анимационерите правят реюниън [и то в оригиналния си състав] в началото на януари, който вероятно ще бъде уан-тайм-акт и дали заради гледащото ме така нахално зърно-коркова тапа, или от евентуалната представа за баси колко ще е яко ако стане, чувствам, че започвам да се одървям.
сам пред себе си сменям темата с:
- какво правиш, извинети?
тя е хванала голям пакет в ръце и ръси от него върху вече почистените скариди, които незнайно как е заляла с прясно мляко без да успея да забележа.
- тръстикова захар – казва – сега ще добавя и малко пипер меланж, моя е специален с боровинки.
от тук нататък започваме да разиграваме сценарий подобен на някой от популярните в огромните и тежки блокове по националните ни телевизии където водещ се заиграва с готвача, задавайки тъпи въпроси и неизменно вмъкващ по някое ммм! много вкусно мирише! ни в клин, ни в ръкав.
в този момент решавам, че задължително трябва да напиша това, което в момента четеш.
взимам рецептата докато тя ми показва барабанните палки сувенир от концерта на einstürzende neubauten [уф! нямам търпение тя да си разкаже, за да мога някак по-свободно да говоря за това без да издам нещо.]
междувременно сме успели да се напушим и аз провеждам паралелен разговор с гурме брата на девойката относно цици: яростно защитавам тезата, че дори и закоравелите гейове са луди по цици… поне някъде дълбоко в себе си… може би дори неосъзнато.
а гурмето готви ли готви – вече е добавила мащерка, дивисил, джоджен и сос от стриди. ръсейки лют червен пипер и куркума устата и не спира, а зърното продължава да ме държи под око:
- всичко е на око, разбира се – обяснява – важно е да се спомене също, че в никакъв случай не трябва да се прекалява с тръстиковата захар – тя е само за ефект.

кратка пауза. бира. дай да дръпна от цигарата…

- сега остава само да се сложи малко пълнозърнесто брашно – тва, за да стегне малко – както и булгур… а! ще сложа и малко горчица с… - чете етикета – риган и мащерка.
- как мислиш да го наречеш? – питам.
на устните и се разлива дяволита усмивка:
- афродизиак.

та трябват ти:

- скариди [около 300 гр. от големите]
- прясно мляко
- тръстикова захар
- пипер меланж с боровинка
- мащерка
- джоджен
- дивисил
- лют червен пипер
- куркума
- пълнозърнесто брашно
- булгур
- горчица с риган и мащерка
- сол
- сос от стриди

всичко това трябва да кисне около час след което се изсипва в силно сгорещен тиган, в който си капнал съвсем малко олио от гроздови семки. тъй като скаридите не желаят много топлинна обработка, за да добият вид удобен, внимаваш да не ги изпуснеш – 5-10 минути максимум като разбъркваш. за да подсилиш ефекта може да добавиш към изброените съставки късчета сготвена по твой вкус пъстърва. и за да е сигурен ефекта сервираш върху канапе от пържени филийки.
веднага след консумация е задължителен концерт на GRДD съвместно със сепуко 6 [очаквай повече по темата].

понеделник, ноември 29, 2010

nasekomix - inject love song [help me jones RMX]

Nasekomix - Inject Love Song (Help Me Jones Remix) by Help Me Jones

ремикс на инжектирай ме с любов.
от щаба на отговорните призовават: Download It! Play It! Share It!
[една чисто нова песен според мен]

очаквай скоро поредица от минимум четири мат'риала относно изминалия уикенд.
още ми трепти отвътре, ей!

сряда, ноември 24, 2010

***

понякога чувствам най-дълбоката си вътрешност като дома на самотна старица, която се грижи за повече от пет котки – преминеш ли покрай отворения му прозорец в носа те блъсва по машинно безмилостна миризма на застояло, пикня и нафталин.
не е почиствано отдавна май – пълно е с мръсно пране разхвърляно подобно фасове под табелка „място за пушене”; натрапчиви мисли са полепнали като котешки косми върху всички мебели, а преглътнатите сълзи са напоили всичко и благодарение на влагата сега не можеш да влезеш там понеже образувалия се мухъл води до ужасяващи халюцинации и пълна загуба на разсъдък.

само мощна експлозия от любов е способна да почисти подобна гнус.
запушил съм уши. готов съм.
детонирай!

понеделник, ноември 22, 2010

...отиваме на рок концерт, майна!

Седим с Вила в Пожарната и най-лежерно консумираме аз – ракия, тя биричка – мила родна картинка. Втриваме в паласките и една порция пържени картофи със сирене (най-добрите в града! Как ги правите, бе?) и полекичка започваме да се вглеждаме в пораженческия и прекалено скорошен край на, инак перфектната, четвъртък вечер.

- К’о прайм – пита Вила.

- Викам да идем до Петното за по едно, че нали съм вътрешен, пък кинчичи са ми кът.

- Защо не Найлона – по-скоро плахо предлага тя очаквайки крайното ми неодобрение. Получава го.

Внезапно се сещам, че Вила е върла фенка на Габана и (напълно нетипично за мен) успявам да събера две и две. Изстрелвам:

- Вило, ми Габана имат концерт тази вечер в Петното!

Това я оживява повече от очакваното и тя започва леко да се носи над земята.

- Oле супер! Нали знаеш колко много ги обичам! – от този момент нататък Вила започва да завършва всяко изречение с удивителна.

Тръгваме към къщи където тя започва да се конти – слага едно потниче, лакира си ноктите в черно и разпуска коса, което и придава вид на ранната Шакира а.к.а. хеви метъл пачавра. Аз покрай нея чак не забелязвам как съм се оказал с навирен мохоук, лакирани нокти и черен молив на окото досущ ранен Брайън Молко а.к.а. пънк педалче.

И двамата се съгласяваме, че изглеждаме чудесно и продължаваме да се наливаме с бира, като сме си пуснали и приятен алтърнатив, защото, нали, отиваме на рок-концерт след малко, майна.

Вила, тя и без това е невротик, започва да говори бързо и предлага да тръгнем към десет без петнайсе, че да сме навреме, за да си хванем места. В края на краищата тръгваме в девет и половина щото освен невротик Вила е и скорпион… ни ма питай!

Веднага след пристигане прави впечатление, че някак не е много пълно долу, а все пак имаме не само Габана, но и As Soon As Possible. Тъкмо започвам да се чудя що така когато Чико обяснява, че долу не се пуши.

За Чико или добро или нищо, но наистина като му знаеш чувството за хумор как да му повярваш от първия път?!? Но, мамка му, не го казва само на мен, а го обяснява на всеки, който слиза надолу, а това си е повод да му повярвам без да искам повече доказателства.

Все пак има нещо пораженческо в тази инак толкова приятна четвъртък вечер мисля си.

Слизаме долу където намираме Боги в крайно окаяно състояние – гледа сякаш току тъз заран са потънали четири от петте й гемии всичките дюкме натоварени със сърма, коприна и подправки от далечна Азия.

- К’во става бе, Боги – питам притеснено.

- Протестирам – все така сериозно отговаря тя.

(За втори път днес ми се удава да смятам – дали да не запиша една математика в ПУ?)

- Ааа! Задето не се пуши. – казвам.

- Как може?! – възмутена е до погнуса.

И аз не разбирам, Богинце! Все пак долното ниво си е за орки. Рядко се намира хобит, който би искал да слезе там, за хора да не говорим.

Все пак алкохол поне все още се сервира и двамата с Вила започваме по нацистки настъпателно катерене по стъблото на черешата.

Никсън обявява начало с няколко шамара по барабаните и внезапно всички от стълбите – където към този момент вече не се вижда нищо, а очите на Чико кротко си плачат от цигарения дим – се изсипват надолу.

Дали заради превъзбудата на Вила или от усърдността ми с бирюгите внезапно започвам да се чувствам като да имам пет от пет звездички в хороскопа срещу „настроение”.

АЗ СЪМ ПЪЛЕН КРЕТЕН!!! Крещя с пълно гърло и се чувствам както в ония кратки моменти, за които по-късно си казваш тогава бях щастлив. А когато започна Стокхолмския синдром на Muse мисля, че изпотъпках де-що дамско краче има наоколо. Вила танцува и е изкъртена до побъркване – иска най-отпред, пускам я. Цялата сияе и аз почвам да се гордея сякаш аз свиря.

Концерта наистина е уникален. Бра-во!

Малко по-късно когато на сцената се качват ASAP тя бие отбой, понеже са и малко шумнички. Кво ти малко, мисля си, джангъра е епичен! От време на време даже ми се струва, че не мога да чуя гласа на вокала.

- Дайте на барабаниста още една каса – провиквам се аз горд от духовитостта си (бахти тъпака дет съм).

На финала главата ми е комплексно отвинтена и от ASAP, и от бирите, а тялото ми започва да изживява някои моторни смущения и след кратко набросване на гърба на кочан със сметки (това разбира се горе защото там се пуши, а не мога да си представя как е възможно да твориш и да не пушиш. В този ред на мисли ми иде да изкрещя: Как смеете да потискате твореца в мен, но не го правя щото в мен живее един конформист дето много ме дразни, деба…) си потеглям към къщи с глава пълна със саунд и душа разкрасена от кеф.

Искам повече такива концерти.

четвъртък, ноември 18, 2010

sister блиц

Вече на всички е ясно, че Sisters of Radomir не са просто поредната банда на пренаситената от „звезди“ БГ сцена, а истинско явление дошло директно от ледените коридори на лабиринта адов.
Театър?
Не! Истинска извратеност и звук, който не всеки може да понесе и то точно защото е роден там където стоновете на измъчени души заглушават гласа на всяко съзнание. Те са страховити и забулени в тайнственост, маски и грим, но това е заради личната ни безопасност – не би могло окото човешко да понесе вида на демоничното лице на злото.
При цялото си любопитство да надникна зад маските страхът се оказа по-силен. Зададох им въпросите по имейл:

Представете групата.

Развигор: Щастливи хора от Югозападо
Младомир: Млада група от дърти западняци.
Кайзер: Или 5 мъртви душИ, едната е луда. Лорд/Мица Радомир. Страда от раздвоение на личността. Добре е, че и двете му крайности са метълски.
Лорд Радомир: Всички ме дразнят. Мразя ги. Но по-добри няма...


Склонни ли сте да говорите за хората чиито тела обитавате?

Развигор: Телото си е мое, а за хората предпочитам да не говориме
Младомир: Каним се да се преместим в женски тела, тогава ще има повече за разправяне.
Кайзер: Тия тела са нещо преходно, ходиме по тая земя и ги хабиме. Ама се прераждаме, нали така казват. И да ни утепате, че се върнеме и че ви изринеме, такива сме гниди.
Лорд Радомир: Душа нямам, телото го клепам и разрушавам с всичко...

Как най-лесно заинтересованите могат да сключат сделка за продажба на душата си?

Младомир: Не смятаме да плащаме за чужди души. Всичко идва гратис така и така!
Кайзер: То ако тия неща за Фауст дето си шитнал душата ако беха верни, досега да съм я шитнал хиляда пъти. Всяка зима като закъсам за пари си го мисля, ама не става. Макар че като се замисля по Пернишко май сигурно некъде има пункт за души. Земя на зомбита.
Развигор: Вземи прочети нещо от www.deathtotheworld.com
Лорд Радомир: Душата е измислица. Само карантия има вътре...и чернилка.

Изгубен ли е раят?

Младомир: Никога не е бил спечелван, за да бъде изгубен. Та той си е чао-чао!
Кайзер: Като се гледам ще ми трябват около 1000 прераждания, доде стигнем ниво на нирвана. Никъв рай до тогава. Само сеч и пиянства.
Развигор: Не, той е в сърцето и душата
Лорд Радомир: Раят е загубеняк, Адът, това съм аз!


Познавате ли някой светец в наши дни?

Младомир: Аз познавам „Св.Св.” – яка банда от шоплука
Кайзер: Йоан Кръстител, лично му видях кокалчето, дето го намериха до Созопол.
Развигор: Всички в групата сме светци освен един изгубен сатанист, дано бог го накаже
Лорд Радомир: (драйфа слуз)

Виновна ли е жената за грехопадението или това е само религиозна пропаганда?

Младомир: Виновна е за недостига на манджи с грах. Налага се да ядем полуфабрикати.
Кайзер: Само за пишки си мислят, за тва са виновни. Аз не си мисля за пишки и не грехопадам. То ние немаме много против грехопадналите.
Развигор: Сред нас няма невинни жени, а и мъже
Лорд Радомир: Всички са виновни, а брадвата е остра...

Колко често пиете кръв?

Лорд Радомир: Изчезне ли антикоагуланта по аптеките, значи затварям зимнина!
Развигор: Само докато гледам Македонска Кървава Сватба по Чернодрински,
ама я преебаха, навремето беше по-вкусна, тоя преход ни еба майката
Младомир: При всяка душевна рана.
Кайзер: Аз обичам миризма на кръв. Момичетата в цикъл ги надушвам от далече. Обичам мърша. Свръхсензитивен съм за женска кръв.

А за удоволствие ли го правите или по необходимост?

Лорд Радомир: Удоволствие е мръсна дума...
Младомир: Всичко правим за удоволствие, освен ходенето по голяма нужда след преяждане с люти чушки.
Кайзер: Аз имам ледено сърце, удоволствие нямам от тоя живот. Поне че свърши некой ден и ше си починеме.
Развигор: От страх да не стана журналист


Каква е вашата рецепта за оцеляване във филм на ужасите?

Лорд Радомир: Жилетка с тротил, Калашников, помпа, два пистолета и брадва...
Младомир: То филмът като е по телевизора, какво има да оцеляваш? Друго е в истинския свят.
Кайзер: Легаш некъде и спиш. Като станеш сичко е ток и жици.
Развигор: Гледам само холивудски комедии с негри

А в порнофилм?

Лорд Радомир: В тех винаги умирам още преди да се е съблекъл някой...
Развигор: Цецка Цачева гола
Младомир: Там не се оцелява, а се еякулира.

Как накратко бихте дефинирали „лудост“?

Лорд Радомир: 21 век е лудост... но скоро ще приключи...
Младомир: Естественото състояние на нормалните хора.
Кайзер: Лорд/Мица Радомир, един на вид нормален човек.
Развигор: Да си кръстен Франсоа на дедо си Фидос

Има ли начини да бъде избегната смъртта? Кой от тях бихте препоръчали?

Младомир: Повечко чесън. Редовно по кило и канче ракия.
Кайзер: Ние сме над смъртта. Уви. Нема да има почивка следащите неколко хиляди години.
Развигор: Както вече споделих: www.deathtotheworld.com
Лорд Радомир: Няма, пич...


очаквайте sisters of radomir месец януари в петното на роршах.
дотогава треперете пред демоничната им мъдрост и ги посещавайте често във facebook.

аз, цвета стоева и нейните мъже

на аспарух,

защото беше с мен тук, тази вечер, в прекрасния пловдив. това ми написа цвета стоева в книгата си, веднага след като ми разказа колко страшно е било да се изяви точно по този начин: александър екулов] каза, че трябва да говоря поне 40 минути, а аз си мислех, че ще седя и ще си пия някъде в ъгъла

а аз така и не намерих сили да и призная, че всъщност не съм бил с нея. е обичам представяния на книги, обичам да чета книги.]

благодаря ви прожектори – приятели мои мислех си вчера, а днес се чувствам адски тъпо. защото тя не заслужаваше да я лъжа. добре де, да премълча. нямаше да я обидя. някак съм сигурен. особено ако бях обяснил, че не съм останал точно защото не обичам представяния на книги и поради тази причина съм си пил някъде в ъгъла.

сега след като прочетох част от разказите ми се иска да бях останал. да бях заслужил признателността и. да бях поговорил малко повече с нея… както и да е.

съжалявам, цвета, голям съм пръдльо!

сега искам да разкажа малко първи впечатления.

книгата мъже е сборник с разкази, в който всеки е не просто поредната гадна история от нещастния любовен живот на младата анархо-феминистка (знам, че това очаквате, фашисти такива!), а истинско разголване и не-махленска откровеност по въпросите на любовта във времето между двадесет и тридесет. начина, по който се изразява цвета [по-точно героинята и катя] е нежно-отнесен, но в никакъв случай приказен. стреля точно без да жали нито себе си [приятелките си], нито мъжете. понякога е тъжно, понякога е голям смях, но при всички положения имаш чувството, че говориш с приятел. и то близък. ето така ми харесва да ми разказват истории. харесва ми и как съживява чувствата, предметите и други неща, които лежат наоколо или пък са се закотвили някъде вътре в теб. харесва ми как си разговаря с тях и от време на време дори ги харесва повече от себе си. абе с две думи – харесва ми.

а следващото е един откъс, който много ме впечатли, вероятно защото вроденият ми талант да убивам време по особено жесток начин за мен винаги е бил голямо притеснение и проблем. та:

докато съм носила на крехките си плещи цялата индустрия, произвеждаща носни кърпички, хората са се трудили, влюбвали, създавали деца. еволюирали са, а аз съм напоявала фикуса на майка ми със сълзи. обяснявала съм му колко е трудно да си човек, а не тъкмо фикус в тоя шибан свят на безсърдечни хора, антидепресанти и на него. светът беше негов. аз нямах нищо. освен шибания фикус.

до нови срещи, цвета, кефиш, тъй да знаеш!

сряда, ноември 17, 2010

_____

най-безстрастно гледаме мач между хърватска и малта. на терена вали.
чефо: ако бях футболист и се налагаше да играя докато вали, щях да излизам на терена с голям чадър като за голф... даже ако бях от скъпите трансфери щях да имам човек, който да тича след мен, носейки чадъра ми.

нямам коментар :)

сряда, ноември 03, 2010

help me jones в петното

[материал оригинално написан за petnoto.com - иди и виж!]

Както често се случва така и този път Петното на Роршах беше сред първите.
Говоря за първия клубен концерт на Help Me Jones – 100% чиста енергия, която концентрирано се изсипа от малката за Марий Росен сцена.
Честно! На този човек му трябва голяма сцена, на каквато до момента е бил представян проекта (Exit Festival (Нови Сад), Mellow Festival (София), Нищо Подобно Фест (Стрелча)), защото сценичното му присъствие прелива и току виж (както в един разказ на Маркес) всички присъстващи се оказали удавени в светлина.

Накратко много емоционално представяне с много емоционална публика.
Пълен контраст между хладно-железния Константин Тимошенко и експлицитно-експресивния Марий Росен.
Както се и очакваше имаше грим, прически и наместо видео – сценичен пушек, който съвсем добре оформи пейзажа.

ПОВЕЧЕ ЗА КОНЦЕРТА, БЪДЕЩИТЕ ИМ ТВОРЧЕСКИ ПЛАНОВЕ, ЖИВОТА, ВСЕЛЕНАТА И ВСИЧКО ОСТАНАЛО В СЛЕДВАЩИЯТ БЛИЦ С МАРИЙ РОСЕН:

Какви са впечатленията ти от концерта?

Бяха ме наплашили, че пловдивската публика е доста… особена.

Каквото и да означава това…

Не ми дадоха обяснение, но когато не ти обясняват от какво да се страхуваш страхът става по-голям. Но за мен е някак по-вълнуващо когато имаш препятствия, дори и да са само в главата ти. Много добро впечатление ми направи хубавия звук в Петното, бяхме добре посрещнати там. Това е първия ни клубен концерт и беше много силно преживяване, че публиката е толкова близо. Обикновено нямам такъв… достъп до публиката. Връзката беше силна и имах силно позитивно усещане.

Последното парче, което изсвирихме беше откровение за мен. Правим го за пръв път на живо и наистина много ми хареса как се получи.

Мислите ли за издаване на албум и кога?

Организацията при издаването на един албум е сложна, бюрократична схема, която изисква отделяне на време за неща, за които ние не обичаме да отделяме време т.е. документи, ходене по институции, Министерство на Културата, водене на преговори с дистрибутори и въобще една работа, за която нито аз, нито Костя имаме време, което да отделим, но за следващият концерт, живот и здраве, сме решили да направим промо-дискове, които ще се продават.

Доколкото знам Help Me Jones е отворен проект. Търсите ли хора и по-точно с какви хора бихте искали да работите в момента?

Отворен е дотолкова, доколкото се простират мечтите ни за това как да изглеждаме и звучим. Например и двамата с Костя искаме да имаме трима беквокалисти… афроамериканци ли е политически коректно да се каже? (смее се)

Искаме плътни гласове. Негърски. Например един мъж и две жени. Бас-китарист, барабанист… в този смисъл проекта е отворен. Доколкото е готов да „присламчи” ъпгрейд (смее се).

Български проекти, които те впечатляват и би посочил като любими?

Като изключим Насекомикс, с които съм обвързан и емоционално, и приятелски, и творчески, и всячески, а и харесвам нещата, които правят, мога да кажа, че харесвам Ambient Anarchist. Забавляват ме Kottarashky както и Sisters of Radomir (смее се) наистина, това определено не е моята музика, но сценичното им поведение е доста забавно.

При настоящото положение на културата в България кое е нещото, което ви дава сили да продължите, тоест как така не сте обезкуражени?

Идиотски инат.

При положение, че не само няма политическа воля за развитие, но и голяма част от населението не вижда причина културата да е някаква необходимост, ти трябва магарешки инат, за да продължаваш да го правиш. Но ако ти самият не можеш да не го правиш, тоест то е по-силно от теб, то тогава количественото натрупване на инат води до качествено изменение на съзнанието. Все пак има хора, които консумират изкуство и това е добре. Това което те обезкуражава обикновено би могло да ти дава сили и да те стимулира да продължиш ако, разбира се, си достатъчно силен характер.

Уф, объркано се получи, но това е.

Някаква финална сентенция?

Последната фраза от най-новата ни песен (пее): This end never come… (смее се).

Снимки: Елица Сърбинова [за още - ТУК]


вторник, октомври 26, 2010

help me jones в петното на 31.10.2010

новата ти любима група help me jones идват в пловдив на 31 октомври [хелоуин] за концерт в петното на роршах.



мероприятието ще започне в 21:30 и ще бъде последевано от изява на изключителния DJ Timoshenko [a.k.a KMTR] , който пък е новият ти любим диджей.

ще има грим [секс], костюми [лъжи], а може би и видео :)
входът е 5 лева платими на входа :)

повече от мен за help me jones тук, тук и тук.
повече за тях [не от мен] във facebook и soundcloud.

ела!

четвъртък, октомври 21, 2010

есенна елегия

влиза в образ
беззлобно
сезона.
(по небето - ята -
чудна снимка)

с
женствен
жест
жестокостта ми
се сломява -

губя интерес.

петък, октомври 08, 2010

четвъртък, октомври 07, 2010

стари, но златни vol. 3, блог-ревю и едно видео

следващото от години ме е впечатлило, но не се е случвало да го споделям досега с някой [не за друго, ами просто е толкова депресивно, че ме обърква... кога е подходящо да препоръчаш на някой да се депресира???]

става въпрос за песента cripple and the starfish на antony and the johnsons.










it's true i always wanted love to be hurtful and it's true i always wanted love to be filled with pain and bruises [целия текст тук]

другото което искам да споделя е чудния блог, който вече съм добавил в секция иди и виж под таг * другата музика *.
става въпрос за блога i listen to that band because you don't собственост на denz, от където е откраднато и обещаното в заглавието видео.
да ви е сладко:

сряда, септември 22, 2010

едно старо любовно

открих днес ровейки:

панически синдром
като дифузия на мляко
във кафе -
изпълва ме.

и само мисълта за
голото ми тяло
докоснато
до голото ти тяло...

kottarashky live band 21092010@soho, plovdiv

болен съм. [почти] цялото тяло ме боли, а главата ми е подута от [почти] пълната невъзможност да дишам през носа. на всичко отгоре съм си взел болничен ден обяснявайки в службата горното...
на таня обаче и се ходи много. откакто се сдоби с албума телефонът и сутрин алармира с i want you to sleep, а тона на звънене за приятели е opa, hey! освен това се оказва, че чичо сашо няма да може да я заведе както е планирано, а пък и на мен ми се ще...
ами как да не идем?!?


снимка: христо илиев

когато за пръв път чух албума на котарашки [изпълнен на лап топ от самия него като DJ set]...... бе, не че не го харесах, но ми беше някак с уговорки: не е лошо, ама... тогава мислех да си взема и диск за повторен опит, но след като разбрах цената рекох просто забрави!

вчера, обаче, бива да се признае цената на входа [която първоначално също ми се видя неприемлива след очакванията, които тъй или инак вече ми беше вменил след първо слушане] си заслужаваше отвсякъде.


снимка: христо илиев

пънкарията според мен е възможна и се случва само при живо свирене. някак не си представям пънк роден сред платките - това по-скоро [май] се нарича индастриъл.
особена заслуга за това [струва ми се] има тито г., който се изявяваше на клавишите и голяма черна китара [електрическа].


снимка: христо илиев

бандата включва още кларинетист, басист, барабанист и самия котарашки, който свири на бутони [семплер]. като цяло бандата прави впечатление на първо място с външния си вид - до един изглеждат като сериозно криминално проявени хора.
веднага след това няма как да не забележиш уникалното им сценично присъствие - сякаш всеки е на различен наркотик, всеки е в своя си филм.


снимка: христо илиев

като цяло едно изключитено представление, още повече, че този път видяхме котарашки и да танцува, което всякак си заслужава да бъде видяно. :)
особено ми хареса живата интерпретация върху opa hey, което се явява любимото ми парче от албума.
много джази-фънки-пънк им се получи и определено си затварям очите за леките липси на синхрон между музикантите, които [убеден съм] ще се изгладят с времето, а пък към момента могат просто да минат за додекафонично-джазова импровизация. :)
надявам се да продължават все така.


снимка: христо илиев

котарашки, не ги изпускай тез младежи!

28.09.2010 update --> и едно съвсем прясно видео, което не може да даде плътна представа за какво говоря. идете на [първия засега] концерт в софия на 02.10.2010 - петък 20:00 часа.



толкоз.

а, между другото, ако някой иска да си прави смях от мен ей ви мат'риал - отново имам facebook.

неделя, септември 19, 2010

_______

елица относТно майсторството ми при свиване на цигари:
"ммммм! точно както баба ги прави."
усмих!

петък, септември 17, 2010

стари, но златни vol. 2

твърде скоро, но явно рубриката стари, но златни иска да живее пълнокръвен живот...

днешното ми предложение се нарича i want you now и е от албума music for the masses на depeche mode [1987].










ей тва са е ретро за мен. :)

четвъртък, септември 16, 2010

dwelling in travel в баня старинна, пловдив



по принцип не харесвам "съвременно изкуство" [нарочно е в кавички] и съответно тази изложба не ме изненадва НИКАК... съвсем в духа на "съвременното изкуство" е... обаче има нещо, което наистина искам да препоръчам на всички, а именно инсталацията на Иван Мудов "Без движение".
намира се някъде в дъното и наистина ще ви накара дълго да стоите и да съзерцавате.
невероятна е!
вижте само нея. останалото е бонус, за "разбирачи".

стари, но златни

след като днес шафълчето цял ден ме подпираше с innuendo внезапно се сетих и за това:



i think i'm a banana tree... кха-кха-кха :)
ми кво да кажа?! стари, но златни.
даам!

сряда, септември 15, 2010

phantasmagoria: the visions of lewis carroll

ТУК нещо отвратително отблъскващо - само колкото мерилин менсън може да бъде.
от z-rock разбрах, че филмът е спрян, което лично намирам за безкрайно крайна мярка [както се казва "да не кажа глупава"].

ако ви стиска гледайте трейлъра.

65 days of static - tiger girl

следващото е дочуто от предаването на краси москов по z-rock.
първоначално влиза малко като голям хуй i.e. трудно, но сигурен съм, че при подходящо осветление и настроение този underworld-esque саунд ще ви допадне много [досущ като голям хуй].










ps: да не се заблудите, че целия албум звучи точно така... не, нееее. просто на мен това ми е фаворита, а къде другаде ако не тук мога най-нагло да си натрапвам вкуса, м? ех, знам че има ама пък ако не обичах да го правя вие к'во щяхте да правите? :)
теглете няма да съжалявате!

pps: все пак нека кажа, че албумът се казва we were exploding anyway и е на пазара още от април тази година. на линка има и видео.

неделя, септември 12, 2010

хамлет на валерия вълчева и марий росен...

...е гениален!

гениална сценография.
гениална актьорска игра.
гениална режисура.

не съм ходил на театър от около 100 години.
не съм чел пиесата.
не съм гледал други трактовки...

настръхнах още преди да е минал първия половин час. актьорите щъкат помежду публиката сякаш я няма [както каза една позната: "сякаш бях на гости и просто пред очите ми се разигра една семейна драма. само дето не ме почерпиха 'начи!"]

вече не мога да си представя офелия друга - рони пее :)
слав-клавдий ми разказа играта с играта си [казах ли вече как настръхнах още преди първия половин час?!?].
юлия-гертруда е истински робот [всякакси!], а веско-полоний е като наемен убиец - точен и безмилостен [браво!].
бранко-хораций е едва на 10-11, но задавя с психотичност [ах , тези барабани на финала!!!].
а хамлет, ах, хамлет! [пламене, от де взимаш прекрасност, за да открадна и да раздам на бедните??!?!].
гробарят създаде комедия в драмата по особено мил начин, а чувството, което ще запазя задълго е топло и вдъхновително с щипка желание за добруване.


снимки: щи

не пропускайте хамлет тази вечер - може да е за последно, а ще съжалявате!
[виж по-долу подробности].
за още повече: facebook хамлет.

понеделник, септември 06, 2010

хамлет

на 10-ти, 11-ти и 12-ти септември в ателие 40 на НХА [известно като скулптурното] - това е входа точно срещу народната библиотека - ще се играе хамлет от уилям шекспир в постановка на валерия вълчева и марий росен - болнави мозъчета златни, които радикално изваждат за ушите театъра от... хм... театъра и го запокитват директно в неуютното скулптурно ателие.

честно да си призная - вълнувам се и нямам търпение да го видя.

билетите са на цена от 10 лв., местата са ограничени [залата побира около 50 души].
ето го постера:



ааа! и освен това рони от насекомикс е офелия.
вълнув, вълнув!!!
предлагам да дойдете да го видим, пък после ще си го обсъждаме он и офлайн. м?

fortissimo fest

културния ми живот расте...



елате!
сайт на феста

интересност: паркуристът се оплаква от болки в крака по време на снимките. впоследствие се оказва, че всъщност е със счупен крак.
аз не мога като него. в никое отношение.
respect!

неделя, септември 05, 2010

_______




софия по без хора.
небето се е наклонило - аха да ме удари по главата с чудовищно скърцане.
златните кубета нагряват атмосферата почти до телесна температура.
а краката ми са мокри. а ми е студено.
а софия е останала по без хора.

колко хубаво.

четвъртък, септември 02, 2010

молитва за хора под напрежение

днес в контекста на "изключително спорния" ми работен ден, [явно] добри приятели ме снабдиха с копие от молитвата за хора под напрежение.
под заглавието е записано цитирам: публикувано от деяна илиева на 06 юли 2009.
ДЕЯНА ИЛИЕВА! която и да си ти - да се свети името ти!

следва:

молитва за хора под напрежение

Господи,

дай ми спокойствие, за да приема нещата, които не мога да променя, куража да променя нещата, които не мога да приема, и мъдростта да скрия телата на онези хора, които ми се наложи да убия днес...
...защото ме вбесиха.

и също така ми помогни да бъда внимателен с пръстите, които настъпвам днес, защото може да се окажат свързани със задника, който може да ми се наложи да целувам утре.

помогни ми да дам 100% от себе си в работата:
12% в понеделник
23% във вторник
40% в сряда
20% в четвъртък
5% в петък

и ми помогни да запомня, че когато имам наистина лош ден и изглежда, че хората се опитват да ме вбесят, ще ми отнеме цели 42 мускула да се намръщя и само 4, за да протегна среден пръст и да им кажа да го духат,

Амин!

сега вече денят ми е до 73% по-хубав :)
забранено за употреба от лица под 12 години. преди употреба прочетете упътването!

сряда, септември 01, 2010

help me jones - readymade

ето това не излиза от главата ми вече доста време, още повече след нищо подобно феста в стрелча.
update: снимки

Help Me Jones - Readymade by Help Me Jones

ето и лириката [най-вече по слух :)]

this me of mine humiliates
too much nature in my human
too much muscles in my brain
a crowd of one, a single many
some parts of me are readymade
too late to change ingredients
i know by heart it's like
a fucking fast food dreaming

in lion's body lives an ant,
in woman's mind - a whale

humiliate me gently
too late to change identity
i tickle my nipple
i train my brain
correct me politically
fuck me religiously
and kick my social balls

вторник, август 17, 2010

ново видео от help me jones

по-весело и съвсем-не-мрачно.
мммм!
както вече знаете харесвам.



update: на 28.08.2010 ще има и концерт на нищо подобно фест в стрелча

сряда, август 11, 2010

сръбска песен по пладне

живот живеят живите, а
мъртвите са под наколкон -
земята кръгла, кръгла...

а музиката из ведро се лей:
лей
лей
лей...

сръбска песен по пладне.

вторник, юли 27, 2010

______

слушам ник кейв и тайно си мечтая за катаклизми и силен шум в ранен час. едно е такова поетично и пак така притеснено от ежедневност, а все някак предвкусващо отпуска пълна с НЕЩА.

ама пък това униние... и само за котки мисля...

право към теб тичам:













четвъртък, юли 22, 2010

*

така ме радва следващото, че одеве (слушайки/гледайки) се просълзих. много обичам когато нещо така ме бара по душата.



обявен е концерт в българия през август

неделя, юли 18, 2010

не употребявай когато напушен!

чрез гурме девойка



а сега можеш ли да разкараш широката усмивка от лицето си?
а какво ще кажеш за бек? ами за шарлот? ужас!
добре, добре оставям те да го гледаш пак [знам, че е лудница!].

четвъртък, юли 08, 2010

mother love bone - chloe dancer/crown of thorns

пожелавам си да чуя тази песен на seattle night на конюшните на царя утре



тайно-тайно ще ви пошушна също, че според непотвърдена информация blackout [може би първата група на ангел каспарянов както и тотален култ в пловдив] ще се съберат в оригиналния си състав специално за вечерта. мммм!

ух...

...че ми е лошавоооо!!!
не съм създаден за футболен фен... с тази склонност към пиянство само силни емоции ми липсват!

пудавам си одставката!

update: освен това и двата ми крака са контузени. и то само от гледане.
ами ако бях играл?!?

четвъртък, юли 01, 2010

speechless

в момента чета майстора и маргарита.
[срамота! досега не бях я чел. велика е!]
та в този вид човек може да ме срещне и по улиците: с книжка в ръка и евентуална бира в другата.
така изглеждах и днес по време на обедната ми почивка. чета аз, а книгата ме е повлякла така надълбоко, че изцяло съм забравил всичко наоколо, когато ненадейно чувам едно алтино*, което поразява цялата нирвана и я разпилява на атоми.
вдигам поглед и виждам добре облечен младеж, който веднага нанасям в графата тренди денди [ама нистина е курдисан по последна мода - бръснати бронзови крака плюс - ама най-последния писък - деТствен мустак]. разговаря по скъпия си телефон...
тренди денди [с апломб]: еми плажче, да... и после на фитнесче ша хода.
- !!! - изкрещявам вътрешно.
така и не успях да се върна към четивото си.

да не би да се превръщам в дъртак-киселяк?

update: НЕ! не съм киселяк. тоя си е 'бати цървула!

__________
*тенор-алтино е възможно най-високия мъжки певчески глас. тук естествено преувеличавам момчето си говореше по-скоро силно отколкото високо.

колко съм ърбън

съдържание на торбичка с отпадъци:

- опаковка от сапун;
- опаковка от паста за зъби;
- зипната двулитровка от бира;
- съдържанието на 2-3 пепелника;
- пластмасова тарелка от храна за вкъщи

да не би да съм самотен/смотан?

update: явно съм смотан... никъде в тоя списък не фигурира опаковка от презервативи...

четвъртък, юни 24, 2010

erotica, romance...

днес рандом моде-то в мисловната ми кутия, като за начало на деня, ми пусна това:



Give it up, do as I say
Give it up and let me have my way
I'll give you love, I'll hit you like a truck
I'll give you love, I'll teach you how to ...

[особено ми е любим момента на финала където стопира насред пътя с цигарка в уста и малка дамска чантичка, облечена в чисто новите дрехи на царя...]

може би имам нужда някой да ме напляска, а?!?

вторник, юни 22, 2010

гледам...

...какво се случва пред дверите на търговския регистър и си мисля:

реденето на опашка - единствен надежден начин за обмен на българския ноу-хау.

четвъртък, юни 17, 2010

____

толкова ми се вижда хубаво, че чак ми се плаче:



за още - чудното местенце FFFFOUND.

update: и още нещо, което открих [този път] чрез fuckyouverymuch

MNDR - I Go Away















и още едно нещо [фука се чак грозно] утре the whitest boy alive ще бъдат поверени в безотговорните ми ръце през целия си престой в пловдив, освен във времето, което ще прекарат свирейки на сцената [/фука се чак грозно].
инак веднага след туй [концерта на момчето, де] ще посетя друго величаво събитие в пловдив, а именно george lenton в soho.

сряда, юни 09, 2010

____

писето я няма.

нещо празна ти се вижда къщата, а? каза сашо костов.

празна ми се вижда.

*

GUTS ти прави деня на крем карамел...
освен ако нямаш други планове.

в плейъра... да, да там!

вторник, юни 08, 2010

*

вчера, в мрака на опиянението и нощта пуснах писето да се разхожда. ядно и злобно след като се изпишка на току-що сменените завивки, понеже беше напишкала предишните... за пореден път.

сега нещо вътре в мен извършва яростно движение - искам да кажа трептя, трептя!
чувствам се жесток и гаден... опитвам се да се оправдая, че на нея и е по-добре така - сега ще има всеки котарак, който си хареса, но все пак не съм ли голямо лайно?..

търсих я около блока (първото нещо, което направих след като се събудих). няма я.

мътно ми е на душата. и малко кърваво...

събота, май 15, 2010

александър секулов - карти и географии

докато висях на опашката от дами, хищно очакващи внимание от автора се забавлявах с ефирните му стихове (особено съм впечатлен от кратката форма) които превръщат моментите в столетия, които с удоволствие бих колекционирал.

сега вече знам, че романите му са просто по-дълги стихотворения.

нямаше как да не му рецитирам това, което четете по-долу.
той реши да сложи автографа си точно на тази страница.

благодаря, сашо!

петък, април 30, 2010

interpol - c'mere

it's way too late to be this locked inside ourselves
the trouble is that you're in love with someone else
it should be me
oh, it should be me...
.
.
.








четвъртък, април 29, 2010

*


имам голямо гюлле отвътре. точно там където трябва винаги да е много свободно, за да можеш (най-малкото) да дишаш.

не знам какво искам да кажа... нещо недоволен съм.

пролет е все пак - време за алергии, разгонване и полудяване.

дали ми е едно от трите или са и трите?

PS: илюстрацията е от eboy.

петък, април 16, 2010

eddie vedder - long nights

от саундтрака на into the wild










Have no fear
For when I'm alone
I'll be better off than I was before

I've got this life
I'll be around to grow
Who I was before
I cannot recall

Long nights allow me to feel
I'm falling
I am falling
The lights go out
Let me feel
I'm falling
I am falling safely to the ground
Ah...

I'll take this soul that's inside me now
Like a brand new friend
I'll forever know

I've got this light
And the will to show
I will always be better than before

Long nights allow me to feel
I'm falling
I am falling
The lights go out
Let me feel
I'm falling
I am falling safely to the ground
Ah...