открих днес ровейки:
панически синдром
като дифузия на мляко
във кафе -
изпълва ме.
и само мисълта за
голото ми тяло
докоснато
до голото ти тяло...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
отлюби ли ме
ОтговорИзтриванев сенките
семките люпим
черупки кухи
изоставяме
тълпата е на тясно
нагонът е на фокус
гол и бос
пу за мен
ти гониш
гонг!
ОтговорИзтриванеритуално притрепервам в резонанса...
на гончетата далматински
по петната ще гадая
като артист от ренесанса:
"де ще му излезе края?"
там където някой
ОтговорИзтриванена свинята в пая
своя бисер
на глист
е нанизал
по пистите на глистите
само смазани мисли
- уф чи гадну
[п]
ОтговорИзтриванеотокът на съзнанието - окото на незнанието.
тела заточени в разкоша
на коша
са ми мислите...
като трохи посипани по мушамата -
пътечката пресечена - на глиста пистата.
- медик!
ще раждам смисли!!!
оплождам си чаршафките
ОтговорИзтриванеи както от шапката вади си туй
ще извадя онуй под възглавката
потната кожа
по може
крокодила
разпори
пухкаво облаче
за небето говоря
за небето
звезди
ОтговорИзтриванепо небето протрито от метафориране
играели
мач - ритат се - вечното дерби.
а, не!
пардон.
имал съм чужда
греда
във окото.
казано в мерена реч:
сеч.
хъм, хъм!ето защо тази игра е велика!
ОтговорИзтриванеот малки
ОтговорИзтриванепо малко
да не се чуе
да не се види
та после когато
се видиш отдалече
да кажеш
не съм аз
туй е буболече
разтяга се
ОтговорИзтриванеспиралата,
развива се.
полекичка превръщам се във права.
или това
е всъщност
многоточие...
щом питам значи мен ме няма.
съборих го
ОтговорИзтриванес ритник
раните залепвам
с плюнка
котките на двора
пак скимтят
да се онодят
все е болка
ембрион в сърцето
с мръсни нокти
чопля го
тъй дълго скрито във мазето
от слънцето се пази
после