сряда, юли 22, 2009

Писмо от Блум до Елица-карфица (без съкращения и/или коментар)

Елица карфица,

ето пак бръкмучнахме рядкрунк шлпляка, но и освен това хърмуцнтири шулибиди. Кюндръмф яджлюз не толкова разбираемо и чисто, плянк, скунф, хонк на другия край. Възпунджените кълмунтяци на възприятието в универсума са толкова джхурснати, че като цяло глупави са си, и на фрунщ, и отвсякъде - навред. Светлината на прожкунджулите се инфрадехармонитряска върху огромното и върхутелесие и нейните митохндрийки ме карат да си правя така. Все пак и ти импризондираш в линията на обфускатора, като има някаква вепроятничеснщност в думите ти да има известна доза йод. Щми да разбурдешк уайай всъщност си правя тлрудностът якрабфам всички тия части на речностата. Отгатки на въпроститностите ми льопват, изтбуфнясват, навивнячват се у сифона, и ги няма като цяло. Но импортацията на тхлази материалистичност е нюню, странно иииИИИ митоходричностите също. Тъй че йяйц-муастра хендчбек нататък, командировка кросира третокласен път нейде из Странджа планина - дом и на Laurus nobilis и Sus scrofa.

А колкото до рагамуфинджънгъла в мисловния сандък на телетронния Демостен - съществен е, бездискусионно.

обожавам!
и те стискам силно в прегръдки!