____

писето я няма.

нещо празна ти се вижда къщата, а? каза сашо костов.

празна ми се вижда.

*

GUTS ти прави деня на крем карамел...
освен ако нямаш други планове.

в плейъра... да, да там!

*

вчера, в мрака на опиянението и нощта пуснах писето да се разхожда. ядно и злобно след като се изпишка на току-що сменените завивки, понеже беше напишкала предишните... за пореден път.

сега нещо вътре в мен извършва яростно движение - искам да кажа трептя, трептя!
чувствам се жесток и гаден... опитвам се да се оправдая, че на нея и е по-добре така - сега ще има всеки котарак, който си хареса, но все пак не съм ли голямо лайно?..

търсих я около блока (първото нещо, което направих след като се събудих). няма я.

мътно ми е на душата. и малко кърваво...

александър секулов - карти и географии

докато висях на опашката от дами, хищно очакващи внимание от автора се забавлявах с ефирните му стихове (особено съм впечатлен от кратката форма) които превръщат моментите в столетия, които с удоволствие бих колекционирал.

сега вече знам, че романите му са просто по-дълги стихотворения.

нямаше как да не му рецитирам това, което четете по-долу.
той реши да сложи автографа си точно на тази страница.

благодаря, сашо!

отново... handmade day

радост за децата... и не само
вече точа лиги :)

interpol - c'mere

it's way too late to be this locked inside ourselves
the trouble is that you're in love with someone else
it should be me
oh, it should be me...
.
.
.

*

имам голямо гюлле отвътре. точно там където трябва винаги да е много свободно, за да можеш (най-малкото) да дишаш.

не знам какво искам да кажа... нещо недоволен съм.

пролет е все пак - време за алергии, разгонване и полудяване.

дали ми е едно от трите или са и трите?

PS: илюстрацията е от eboy.

много обичам да чета форуми...

и в бонус нещо, което може би не сте се сещали:

eddie vedder - long nights

от саундтрака на into the wild

Have no fear
For when I'm alone
I'll be better off than I was before

I've got this life
I'll be around to grow
Who I was before
I cannot recall

Long nights allow me to feel
I'm falling
I am falling
The lights go out
Let me feel
I'm falling
I am falling safely to the ground
Ah...

I'll take this soul that's inside me now
Like a brand new friend
I'll forever know

I've got this light
And the will to show
I will always be better than before

Long nights allow me to feel
I'm falling
I am falling
The lights go out
Let me feel
I'm falling
I am falling safely to the ground
Ah...

нещо колкото мрачно, толкова и красиво... колкото трудно за слушане, толкова пристрастяващо... чувствам, че един от любимите ми автори е на път да се превърне в един от любимите ми диджеи.

blum's selection podcast #1

ей така за добро настроение...

болезни съвети_vol. 1

днес реших, че трябва да стартирам нова рубрика с горепосоченото име.

първия ми болезен съвет е директен отговор на въпроса как, аджеба, портфейла Ви никога да не остава празен.

много е просто!

най-напред трябва сте напълно сигурни, че не Ви предстои каквото и да било пътешествие до китай.

следва задължително да се запознаете с еличката [тя пък доста често ходи в китай].

след което да почакате до следващата й командировка и веднага щом се върне да я нападнете с молба да ви даде колкото банкноти са й останали непохарчени на китайската фрий зона [в моя случай това са 10 юана]:

изображение: http://china.monetiibanknoti.com/photos_banknoti/

бъдете сигурни, че няма как да излязат от портфейла Ви, най-малкото защото няма къде да ги похарчите.

и какво имаме?.. един портфейл, който никога не остава празен, което се явява и първоначалното ни дирене.

марш сега всички да си вкарвате мисъл-форма: винаги имам пари!

:)

boy a

преди около седмица гледах boy a [има го в zamunda.net]. от тогава мисля, че успях да разваля вестибуларните апарати на всички приятели с нечленоразделните си адмирации и тежки въздишки относно филма, който наистина се явява първия от около 100 години, който ме накара така да вляза във филма, че да продължава да ми държи влага.
все още не съм съвсем сигурен дали имам какво да кажа без то да звучи тъпо или клиширано, но наистина ми напира да споделя и сега е момента да ви помоля да го гледате и да ми кажете аз ли съм зле или наистина филмът е толкова силен, колкото смятам.
ще съм благодарен за всяко мнение, тъй като хората с вече развалени вестибуларни апарати, мисля, нарочно го избягват, за да не рискуват изправността и на зрителните си органи.
от сега искам да поздравя всички с извънземната актьорска игра на

андрю гарфийлд, който пък от своя страна се явява новия ми най-любим актьор – нечовек просто!

НЕ-ново видео от bonobo

***

Доколко ли е възможно да превъзмогваш себе си... да се отричаш от себе си... да забравиш егоизма си... Какво правиш когато знaеш неизбежния крах на всичките си усилия?.... Как да спреш... Възможно ли е въобще? Желание предизвикващо физическа болка... Страх от смъртта... просто страх... да не загубиш... преди да си имал...