...Допуснете само! Малката чинийка не е ли напълно удовлетворена и щастлива, че сочната баклавица легнала е в нея и положила главица?
Чинийке миловидна,
Похъркваш ли в отмала
Под пухеното одеало!
Там Стефка е втъкала
Орехи - златно засияли
Под шумките на ствол зелен,
Където катеричка е играла,
Където бобърчето е дълбало,
Където котенцата са се въргаляли
В щурака дънер ветеран.
А вие, чуднички черупки,
Останали свидетел ням
На този кулинарен блян.
Завърта слънчицето сянка
И виличката вече нанка
Във празната чинийка плитка,
А идва време за напитка!
Дали кафе ще бъде от джезве?
или пък чайче врящо ни зове.
Небцето бързо да ликува,
А облачето се подува,
Изплува ясен смисъл нов
"живей живота си с любов!"
Не ви ли кара да се усмихвате? :-)
