Камен Донев

Из монолог на Едуард от пиесата Почивен ден:

...Допуснете само! Малката чинийка не е ли напълно удовлетворена и щастлива, че сочната баклавица легнала е в нея и положила главица?

Чинийке миловидна,

Похъркваш ли в отмала

Под пухеното одеало!

Там Стефка е втъкала

Орехи - златно засияли

Под шумките на ствол зелен,

Където катеричка е играла,

Където бобърчето е дълбало,

Където котенцата са се въргаляли

В щурака дънер ветеран.

А вие, чуднички черупки,

Останали свидетел ням

На този кулинарен блян.

Завърта слънчицето сянка

И виличката вече нанка

Във празната чинийка плитка,

А идва време за напитка!

Дали кафе ще бъде от джезве?

или пък чайче врящо ни зове.

Небцето бързо да ликува,

А облачето се подува,

Изплува ясен смисъл нов

"живей живота си с любов!"

Не ви ли кара да се усмихвате? :-)