музиката е като детето-изрод [не в добрия смисъл] на майка - досадна остава и баща - мечтателен анимационер.
текстовете - както винаги може да се очаква от заека - са много добри и въпреки това... нещо, някакси тази сплав не работи върху моите сетива.
добре е когато един коктейл доразвива вкусово качествата на съставките си. в случая [според мен] не е така.
но моля, не спирайте! радвам се на подобен хъс. искрено. освен това музиката, бидейки съвсем индивидуално преживяване, няма начин да се харесва еднакво много [или еднакво малко] на всички. и точно това е най-хубавото.
ще се радвам ако и вие ми споделите вашето мнение за тези две песни.