александър секулов - малката светица и портокалите

съзерцателна, изпълнена с ухания, силно възбудена и възбуждаща БЕЗ (някак очаквано) да се плъзга в блатото на порнографията.
философства без да се заиграва с доказване на изказаните тези - те по-скоро звучат като емпирически доказани твърдения.
атмосферата е вълшебна като в онова време след сън, в което сякаш будно довършваш събитията от виденията...
като цяло книгата е като колония на оживели метафори, които съжителстват щастливо в своята утопично-нежна комуна.

красиво!

[откъс от] джордж и жената, която искаше да каже "сбогом" из малката светица и портокалите * история на изчезването. - Сиела 2009:

Все още не знаеше, че от мига, когато срещнеш някого и го обикнеш, когато го залюлееш в мислите си, трябва да започнеш да се учиш да живееш без него; да проникваш в него, да се стичаш и изтичаш, да го вдишваш и издишваш, все едно че него го няма и няма да го има, и никога не го е имало, и все едно някой ден ще изчезне и нищо няма да остане след него, както и нищо не е имало преди него. И в тази мисъл, че другият е невъзможен, освен в излючително кратките мигове, когато махалото на всички часовници на света се успоредяват и човек може да надникне в светлия тунел между тях, ти можеш да влизаш като в стая, да поемаш въздуха в дробовете си, да раздипляш хоризонтите на миналото и бъдещето през прозорците й, да усещаш сладостния вкус на следобедите и подареното безвремие, за миг да забравяш, че умираш. Не разбираше. Не разбираше защо връзката им трябва да приключва, когато никой от тях двамата на обиждаше любовта с претенции за вечност и поради тази причина тя наистина можеше да бъде вечна.