turducken

това е turducken:



ястие приготвено от пуйка, пълнена с патица, пълнена с пиле.
малиии!
а аз си мислех, че кит плакия с бейби слончета звучи перверзно.

тази и други много забавни снимки в блога fuck you very much чрез еличката.

help me jones - rage of mine

българо-казахски проект с участието на марий росен известен [поне на мен] най-вече с лириката, която е написал за песните на nasekomix.

извратен трак [с още по-извратено видео], който навява неизбежни асоциации с gus gus.
повече в списание едно, бр. 88, както и в това интервю с марий росен .
харесвам!



update: тъй като според you tube този клип е порнографски (кха-кха-кха!) вече не е наличен там.
затова ето го:

bonobo - the keeper [featuring andreya triana]

нещо, което не мога да спра да си тананикам тия дни (под секрет ще ви кажа, че целия нов албум е жесток).



а сега лошите новини:
НИКОГА не съм можел да си представя, че хората [хора ли? - изроди] убиват делфини [!!!], за да изядат месото им.
подробности във филма the cove.

***

една от любимите ми истории на един от любимите ми автори, а именно Блум.
тук може да откриете историята в оригиналния й контекст.

ето я:

Един човек имал странното свойство да получава точна и акуратна информация през вкусовите си рецептори, по същия начин по който неговите съграждани разбирали различни неща за живота чрез ушите и очите си. Посредством вкуса на различни гозби, напитки и десерти той научавал за световни катаклизми, нови тенденции в модата и числата от тотото. Понякога, за да не закърнеят останалите му сетива гледал телевизия или четял ежемесечно пристигащите каталози от хипермаркети. До такава степен се усъвършенствал в приемането на информация чрез езика и небцето си, че си наумил да се научи да направи това явление двупосочно. Тоест, започнал да говори чрез храна. Готвил той, готвил, канил всичките си роднини и приятели, пълнил им чушки с послание за любов, въртял сармички със интересни истории, дори успял да запише едноседмична спортна хроника във тава с крем-карамел. Забавлявал се да имплементира стенограмите от парламентарния контрол във телешко варено и нивото на Дунава в сантиметри в пълнен сом с орехи. Всичко било чудесно до момента в който не разбрал че никой не разбира посланията които той така стрателно записвал в храната. След известно време тази липса на разбиране го накарала с малко тъга да готви все по-малко и в тези малки порции да записва послания и призиви към хората. За да могат те да достигат до максимален брой хора, започнал да работи в голям ресторант в стария Пловдив. Историята е измислена, но дава малко яснота около факта че една вечер когато опитах печен шаран с ориз и подправки ме заслепи мисълта че „Застаряващ меланхоличен от нищонеинтересуващ се нищонеочакващ безпериспективен мъж търси удивителна жена която да го промени тотално“.

ps: казах ли ви, че освен това автора готви божествено... сякаш ти разказва чудни истории за любов, море и още нещо.