***

една от любимите ми истории на един от любимите ми автори, а именно Блум.
тук може да откриете историята в оригиналния й контекст.

ето я:

Един човек имал странното свойство да получава точна и акуратна информация през вкусовите си рецептори, по същия начин по който неговите съграждани разбирали различни неща за живота чрез ушите и очите си. Посредством вкуса на различни гозби, напитки и десерти той научавал за световни катаклизми, нови тенденции в модата и числата от тотото. Понякога, за да не закърнеят останалите му сетива гледал телевизия или четял ежемесечно пристигащите каталози от хипермаркети. До такава степен се усъвършенствал в приемането на информация чрез езика и небцето си, че си наумил да се научи да направи това явление двупосочно. Тоест, започнал да говори чрез храна. Готвил той, готвил, канил всичките си роднини и приятели, пълнил им чушки с послание за любов, въртял сармички със интересни истории, дори успял да запише едноседмична спортна хроника във тава с крем-карамел. Забавлявал се да имплементира стенограмите от парламентарния контрол във телешко варено и нивото на Дунава в сантиметри в пълнен сом с орехи. Всичко било чудесно до момента в който не разбрал че никой не разбира посланията които той така стрателно записвал в храната. След известно време тази липса на разбиране го накарала с малко тъга да готви все по-малко и в тези малки порции да записва послания и призиви към хората. За да могат те да достигат до максимален брой хора, започнал да работи в голям ресторант в стария Пловдив. Историята е измислена, но дава малко яснота около факта че една вечер когато опитах печен шаран с ориз и подправки ме заслепи мисълта че „Застаряващ меланхоличен от нищонеинтересуващ се нищонеочакващ безпериспективен мъж търси удивителна жена която да го промени тотално“.

ps: казах ли ви, че освен това автора готви божествено... сякаш ти разказва чудни истории за любов, море и още нещо.