пристъпвам прага на светлия и просторен дом на гурме девойка, който по нейни думи в момента е пълен хел понеже тя току предния ден се е завърнала от брюксел където последователно е била прегазена първо от einstürzende neubauten а след това и от swans [очаквай репортажи на http://gourmetdevoika.drundrun.org/]. действително ситуацията е страшотна – има багаж навсякъде и в комбинация с книгите – най-отбрани и качествени четива – в човек остава усещането, че се намира в щаб-квартирата на действащи анархисти. гурмето ме посреща облечена по домашно, с очарователно разчорлена коса, а едно от зърната на плашещо големите и гърди е щръкнало като коркова тапа и ме гледа къде любопитно, къде направо застрашително директно през блузата.
- готвя – казва – нали няма да имаш нищо против да почистя скаридите докато пийваме биричка?!
аз естествено нямам нищо против и тя слага жълти домакински ръкавици, с които вида и става съвсем завършен – майката на декстър може би?.. или това е от блясъка в очите и, които все още излъчват есенция от пост-оргазмено самадхи?.. явно е било дори по-яко отколкото мога да си представя.
след кратки малки разговори за времето и пътешествието, деница и няколко от героите, за които тя сама ще разкаже, разговорът се завърта около [невероятно, но факт] непотвърдени слухове, че анимационерите правят реюниън [и то в оригиналния си състав] в началото на януари, който вероятно ще бъде уан-тайм-акт и дали заради гледащото ме така нахално зърно-коркова тапа, или от евентуалната представа за баси колко ще е яко ако стане, чувствам, че започвам да се одървям.
сам пред себе си сменям темата с:
- какво правиш, извинети?
тя е хванала голям пакет в ръце и ръси от него върху вече почистените скариди, които незнайно как е заляла с прясно мляко без да успея да забележа.
- тръстикова захар – казва – сега ще добавя и малко пипер меланж, моя е специален с боровинки.
от тук нататък започваме да разиграваме сценарий подобен на някой от популярните в огромните и тежки блокове по националните ни телевизии където водещ се заиграва с готвача, задавайки тъпи въпроси и неизменно вмъкващ по някое ммм! много вкусно мирише! ни в клин, ни в ръкав.
в този момент решавам, че задължително трябва да напиша това, което в момента четеш.
взимам рецептата докато тя ми показва барабанните палки сувенир от концерта на einstürzende neubauten [уф! нямам търпение тя да си разкаже, за да мога някак по-свободно да говоря за това без да издам нещо.]
междувременно сме успели да се напушим и аз провеждам паралелен разговор с гурме брата на девойката относно цици: яростно защитавам тезата, че дори и закоравелите гейове са луди по цици… поне някъде дълбоко в себе си… може би дори неосъзнато.
а гурмето готви ли готви – вече е добавила мащерка, дивисил, джоджен и сос от стриди. ръсейки лют червен пипер и куркума устата и не спира, а зърното продължава да ме държи под око:
- всичко е на око, разбира се – обяснява – важно е да се спомене също, че в никакъв случай не трябва да се прекалява с тръстиковата захар – тя е само за ефект.
кратка пауза. бира. дай да дръпна от цигарата…
- сега остава само да се сложи малко пълнозърнесто брашно – тва, за да стегне малко – както и булгур… а! ще сложа и малко горчица с… - чете етикета – риган и мащерка.
- как мислиш да го наречеш? – питам.
на устните и се разлива дяволита усмивка:
- афродизиак.
та трябват ти:
- скариди [около 300 гр. от големите]
- прясно мляко
- тръстикова захар
- пипер меланж с боровинка
- мащерка
- джоджен
- дивисил
- лют червен пипер
- куркума
- пълнозърнесто брашно
- булгур
- горчица с риган и мащерка
- сол
- сос от стриди
всичко това трябва да кисне около час след което се изсипва в силно сгорещен тиган, в който си капнал съвсем малко олио от гроздови семки. тъй като скаридите не желаят много топлинна обработка, за да добият вид удобен, внимаваш да не ги изпуснеш – 5-10 минути максимум като разбъркваш. за да подсилиш ефекта може да добавиш към изброените съставки късчета сготвена по твой вкус пъстърва. и за да е сигурен ефекта сервираш върху канапе от пържени филийки.
