*
приглушени са звуците -
като в театър преди за започне
натежал съм от тъги -
като че няма после...
*
картонен е света понякога -
като нарочна бутафория.
понякога греша нарочно -
изпадам просто в еуфория.
*
сълзливо се замислям как
живота е като матрак -
докато мислиш как си целия "сланина"
той ти забива някоя пружина.
*
...а театралите лежали по корем
и
се разхождали по себе си и пеели...
критиците - понеже са глупаци -
седели и немеели...
ПАРКИНГ
е моя мозък
за твоите мисли...
понеделник, февруари 13, 2012
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
кажете сега вие нещо по този въпрос: