Емоционално осакатени – като насекоми в плафон сме. Не знаем превода на собствените си желания и се лутаме по кръчмите като уморени пеперуди с отдавна изтрит от крилцата прашец, които обаче не спират да се блъскат в стъклото…
Самотата ни прави мизерни. Кара ни да вземаме непопулярни решения за собственото си развитие и да дебелеем, разкиснати в самосъжалителен сос. Самотата е фурната, в която ако постоиш достатъчно дълго, месото ти започва да се отделя от кокала.
Станали сме едни черупчести, а вътре в черупката дори не е комфортно… Решението изглежда като да е трошене, но никой не знае, пък, дали извън черупката има среда годна за живеене…
Нужно ли е да застанем над бездната, за да започнем да виждаме… да чувстваме?.. Трябва ли лично да се срещнем с немислимото, с ужаса, със смъртта, за да се почувстваме живи?
Спомням си един момент от Fight Club където Марла и Четеца си обясняваха един на друг защо обикалят клубове за срещи на смъртно болни хора. Тогава Марла каза: „Защото когато хората умират започват наистина те слушат, а не просто чакат да дойде техния ред да кажат нещо…”
Дали всичко, което изживяваме не се дължи на хроничното ни преяждане с информация. Тази пренаситеност не е ли причината да ни става скучно? Защо си позволяваме да завиждаме на тези, които живеят по-добре от нас вместо да се замислим какво можем да направим, за да помогнем на тези, които живеят по-зле…
Кой ще даде дефиниция за скука?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Мда... скука е черната дупка образувана от липсата на желание за правене на какавото и да било...
ОтговорИзтриване...."какавото" е сгрешено "каквото", няма общо с каките или скуката, поне засега...
ОтговорИзтриване...а пък аз изпитвам вина при мастурбация...какво става,дали съм богоугоден...или членът ми е маша в нечии други ръце,а?
ОтговорИзтриванеСтранно наистина, анонимен.
ОтговорИзтриванеСлучва ли Ви се да разровите жарава с члена си? Ако да, то той определено е маша.
В чии ръце е, вече е въпрос на броя личности, които евентуално съжителстват на горния етаж у Вас.
Но определено по-добре е да е в нечии ръце (не Вашите).
Може би трябва да спрете мастурбацията и да започнете със смислен, задълбочен и крайно безсрамен секс. :-)
Кой каза нещо за секс???????????????
ОтговорИзтриванеАнонимен, аз съм Маша, а ти си смел и силен като горски бог!
всичко започна когато реших да си трансплантирам афропатка в един високотехнологичен кибуц,сега се чувствам като горски бог на пазар в Илиянци Маша,все още за мен отверстия няма открити,няма открити...
ОтговорИзтриванеРъката на Маша е дълга... Дори под сурдинка се говори, че често-често я пуска сама да броди по тъмно и да си търси ЧЛЕНския внос.
ОтговорИзтриванеОтвърстия на нея й не трябват.
Пари като шума, а ЧЛЕНски внос никой не плаща...
В този ред на мисли, анонимен, мисля, че решихме въпроса със странното чувство, което изпитвате по време на мастурбация: Явно членът Ви е маша в ръцете на Маша...
Маша и медведи
ОтговорИзтриванеСиненькая юбочка, ленточка в косе.
Кто не знает Любочку - Любу знают все.
Девочки на празднике соберутся в круг,
Ах, как танцует Любочка...
Припев:
Liebe, liebe, amore, amore,
Либо, либо, любовь.
Кружится и юбочка, и ленточка в косе.
Все глядят на Любочку - радуются все.
Но если к этой Любочке вы придете в дом,
Там вы эту девочку...
Припев:
Liebe, liebe, amore, amore,
Liebe, liebe, amore, amore,
Liebe, liebe, amore, amore,
Либо, либо, любовь.
Синенькая юбочка, ленточка в косе.
Кто не знает Любочку - Любу знают все.
Случается, что девочки бывают очень грубыми,
Но не обязательно...
Припев:
Liebe, liebe, amore, amore,
Liebe, liebe, amore, amore,
Liebe, liebe, amore, amore,
Либо, либо, любовь.
Припев:
Liebe, liebe, amore, amore,
Liebe, liebe, amore, amore,
Liebe, liebe...
приказката за Маша и мечока ми е любима, още по-любима от песничката:)
ОтговорИзтриванеhttp://www.youtube.com/watch?v=xF-OIIXuzPU
А за Маша се говори още, че била многа свирепа и не прощавала на никого - дори и на тези, които редовно си плащали ЧЛЕНския внос ... милинкити бебинцаааа
@ soupdragon-4е: а една моя много лична и мъдра приятелка ми пошушна, че един от малкото, но много сигурни илачи срещу проблема "скука" (в рамките му на такъв) е любов (може и сварен картоф :)
ОтговорИзтриване***
ei,strahotno ti e pisanieto,mnogo mi dopadno i niakaksi go usetih svoiski,nice to meet you,az sym eli,moiat blog e www.bubolechkata.blogspot.com
ОтговорИзтриванеоколо 19 споделени любови са нужни за да не ти е скучно цял живот
ОтговорИзтриванеа това важи ли за хората, родени на 19то число?
ОтговорИзтриванеАз познавам такива и всичкити са големи любовчии; хм, тц,тц,тц...
ами ако живееш до към 70 и всяка любов трае 3 години и се влюбиш на 13-14,...иначе родените на 19-ти няма смисъл да чакат до лятото
ОтговорИзтриване@Ели: Много благодарствия! И твойте рисунчици са много ечки!
ОтговорИзтриване@Дина: Сигурен съм, че сварения картоф въобще, ама ВЪОБЩЕ, не те спасява от скуката... със сигурност е добро средство против отслабване ама против скука...хм.
@анонимен: Че и 19, че и споделени... Ша извадя шамарите, ей! :-)
малко по темата...че тези непоправими развратници са си свършили работата...ама и аз искам да кажа две думи.
ОтговорИзтриванеСамотата...не е фурна и не те разкапва...не винаги. Това е и едно благо състояние, в което всеки има нужда от време на време да се спре, да се огледа, да размисли, да се наслади на нея и на себе си. Мисля, че е важно да се научиш да я обичаш, така обичаш себе си и времето, което си отделяш.
Вярно е, че самотата не е една-може да си сам със себе си, сам физически, емоционално, идейно...но май за всеки различни неща са страшни и трудни за преживяване (или пък хубави).
А и защо търсиш катарзисът чрез разни ужаси..защо все нещо трябва да разтърси някого, че да прогледне. Ако живителната сила идва от 'срещата с немислимото, с ужаса, със смъртта'...то тогава хората трябва да са големи бронирани чудовуща...можи и уплашени животни...
За последния абзац, мога да кажа, че се съгласявам...пресищането с информация води не само до болки в главата, световъртеж, но и мнооого мислене, което също не е полезно. Чуствителността е прексрасно, чудесно качество, което не всеки притежава, но смесена с много информация става доста болезнена.
Дефинициа на скука....нямам. (когато нямам какво да правя, но тогава по-скоро съм депресирана, а не скучаеща).
Не си ме разбрала!
ОтговорИзтриванеАз не говоря за усамотението, а за самотата – това са две коренно различни неща. Може да се каже диаметрално противоположни.
Доколкото усамотението е градивно и нужно за най-просто осъзнаване на нещата и както ти казваш [то е]… състояние, в което всеки има нужда от време на време да се спре, да се огледа, да размисли, да се наслади на себе си, дотолкова самотата е фурна, в която ако прекараш достатъчно дълго време месото ти започва да пада от кокала.
За да съм още по-конкретен ще поясня, че самотата е онова дето се чувстваш сам даже и да си заобиколен/а от множество и то любящи хора. (Сега да не вземеш да кажеш, че никога не си била самотна? Недей, защото ще се провалиш на теста – този е от въпросите, с които се тества честността на тестувания и за да не излезеш лъжкиня е добре да отговориш положително… :-)
Всеки е бил самотен и то защото самотата може да има най-различни проявления. Например: Бях доста самотен в началото на 1998-ма когато скоро след излизането ми от казармата започнах работа – просто ей така – да си запълвам времето – в един магазин където имах само колежки – всичките до една мили лели, които наистина се отнасяха прекрасно с мен, но за сметка на това, по същото това време нямах личен живот. Нямах си абсолютно никого. Ежедневието ми се заключваше в ходене на работа, прибиране вкъщи и телевизия. Тогава, мога да кажа, бях самотен почти по всички възможни начини:
- Интелектуално – можех много да си говоря с въпросните лелички, но го нямаше човека с когото НАИСТИНА да си кажем НЕЩО.
- Физически – нямаше кой да ме гушка тогава (и не само; с удоволствие по онова време бих приел ако някой се беше вдъхновил – ей така, просто да ми докара ерекция и след това да ми помогне да се отърва от нея)
- Емоционално – дори да се радвах адски много или да бивах крайно разтърсен от нещо, просто нямаше с кого да споделя за преживяното.
(Не ми се изрежда повече, но сигурен съм, че ако взема да се замисля, ще изкарам още много глупости от торбата).
Та да продължа: След това станах студент и изведнъж видях сушата след целия океан от самотност, в който бях натопен до онзи момент. Но не ме питай колко време ми трябваше за адаптация след толкова много часове прекарани в самота. Защото, да, наистина ми трябваше и то доста време, за да започна отново да разсъждавам без да съм мнителен, да започна да вярвам на хората, да изляза от черупката и самият аз да повярвам, че наистина мога да представлявам интерес за някого…
После – не търся катарзиса в онзи абзац. Не знам дали забеляза написал съм нужно ли е… и след това всичко останало. Не е ставало въпрос за живителна сила, която идва след срещата с вече-изброените-неведнъж-неща. Става въпрос по-скоро за онзи момент, в който най-най-ясно осъзнаваш, че си смъртен и това наистина може да те накара да се замислиш за живота (си), вселената и всичко останало… Искам да кажа, че е адски гадно, но хората до толкова сме загубили чувствителност напоследък, че (за повечето) това е единствения начин да се почувстват живи.
Та така.