понеделник, февруари 25, 2008

"Книжката на Таня" от Георги Струмски

Благодарствено на Бегемот
за напомнянето!

Таня Савичева - седемгодишна.
Таня -
твоята книжка чета.
тя е мъничка, мъничка книжка,
като тебе -
със седем листа.



Първи лист:
Свирят немски гранати,
до оградата падна човек.


Втори лист:
Днес погребвахме тате.



Трети лист:
Днес убиха Олег.


Лист четвърти:
Убиха и баба.


Пети лист:
(как ли сила събра
да напише ръчичката слаба):
Днес
мама
умря.


Шести лист:
Много Савичеви бяха,
вече никого няма дома.

Седми лист:
Ето, пак загърмяха.
Аз останах сама.
Таня.


Танечка,
седемгодишна -
все такава стоиш пред света.
Аз се свеждам над твоята книжка.
Таня,
уча се да чета.


Аз наум я повтарям полека,
колко лесно запомня се тя.
Нека всички опитаме, нека -
тя е малка,
от седем листа.


Историята на Татяна Савичева в Уикипедия


Защо публикувам това?

Сигурен съм, че всеки, който го е чел го помни.
Сигурно по-добре от ”Аз съм българче”.
Друг е въпроса, че вероятно повечето от вас са го забравили… (Браво! Как успяхте?!?)

Помните ли? В първи клас бяхме…
Малки - всеки на по седем листа

Иска ми се да разбера кой по онова време е изготвял учебната програма за началните училища? Ще може ли този човек да обясни по силата на какво изобщо е решил че тези строфи трябва да представляват едно от първите стихотворения, които всяко дете в развиващото се социалистическо общество, трябва да научи наизуст???

Ще обвини ли времето?
Ще каже ли „аз не исках ама ме принудиха отгоре”?

Как може да накараш всички седемгодишни деца в България да рецитират изразително „мама умря”…
Наистина, колко извратен трябва да си?

Най-напред ужаса, че си изоставен в детската градина...
След това ужаса от факта, че нещо в живота ти се променя необратимо - тръгваш на училище...
И докато все още си напълно гръмнат и не знаеш какво става около теб
ПРАС -
Таня Савичева - седемгодишна...

Кога да ти остане време за щастливо детство при цялата тази депресия?!?!?

Та както обобщихме с Бегемот:
"Книжката на Таня" на Георги Струмски обяснява много неща...

28 коментара:

  1. нека да добавя и, че родените преди '77-'78 г. и родените след '82-'83 г. нямат честта да имат този скъп детски спомен.

    и като вметка: георги струмски е бил сляп.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. аз съм родена през 77 година и много добре си го спомням това стихотворение даже то ми беше най-любимото

      Изтриване
  2. А, да ли е било само това стихотворение? А колко още други тапизми са ни набили в главата...а сега децата какво ли учат... а да ли някога въобще е имало 'свястни' учебници??? Вероятно отговорите ще ни доведат до групова психотерапия, но ако сме в известния съзтав, не вярвам терапевта/ката да издържи много, преди да си вземе лексотана.

    А за стихотворението...вярно, че е ужасно, но винаги може да се измисли и ползотворен ефект. Каляване на здрав дух, ужавение и осъзнаване , че роднините ти са смъртни и не се знае кога ще се споминат...за това уважавай и обичай ги...Таня, не е могла.
    Оф, ужасно е .......

    ОтговорИзтриване
  3. Да му се не види. И аз го помня!
    Също така си спомяням едно безумно, което ме караха да наизустя "Сашка" - ей това чудо дори не мога да го открия в нета, ама там девойката партизанка направо си копаеше гроба...

    ОтговорИзтриване
  4. Браво! От повече от година периодично го търся това стихотворение... Помня само началото .. до 3-ти-4-ти ден, но така ми се е набило в главата... и се дразня, че не мога да се сетя и за края. Къде ли не го търсих, и познати питах, и в библиотеката ходих да питам, така и не го открих. До тази вечер. Благодаря! Имам 7-годишна дъщеря, когато намеря сили да й го прочета без да ми потекат сълзите, ще го направя.
    Още веднъж - благодаря, че ме върнахте в детството, пък било то и по този начин.

    ОтговорИзтриване
  5. Аз съм 76 набор и все още помня това стихотворение, бяха ме изпитали на него и имах отличен.Мисля че цял живот ще го помня.

    ОтговорИзтриване
  6. значи все пак се е преподавало и преди нас... :-)
    нямам идея кога е писано, но е искрено... много. аз не съм против самото стихотворение... то е добро и написано от душа.
    мъчно ми е задето го преподаваха в 1-ви клас. това е по-жестоко отколкото да пребиеш някого.

    ОтговорИзтриване
  7. Родена съм през 1977 г. и съм учила това стихотворение наизуст. Не вярвам да съм била в първи клас-по-вероятно във трети или дори в четвърти. Потресло ме е толкова,че още го помня! Защо винаги трябва да отричаме това, което е било преди нас? Защо има хора, които приз-
    нават сегашните войни в Изтока, защото се водят от "Великите САЩ", а отричат миналото, което макар и много по-жестоко е било много по-съдържателно, много по-изпълнено с патриотизъм и гордост.

    ОтговорИзтриване
  8. Аз съм родена през далечната 1961 г. Също помня стихотворението. А щом го помним, значи е добра поезия.

    ОтговорИзтриване
  9. Моля Ви някой да го побликува това стихотворение защото много искам да си го спомня

    ОтговорИзтриване
  10. Аз пък съм 83 набор,не знаех стихотворението-чувала съм го някога само,но се затърсих по името ,дъщеря ми ще ходи на детска градина и така се казва детската градина"Таня Савичева" Незнаех защо /вече ще знам/

    ОтговорИзтриване
  11. аз пък си го спомням чудесно, помня как го четях един след друг много пъти и не можех да спря Драмата на Таня, мислите как ли се е чувствало това детенце, помня, че опитвах да си представя какво би било, ако аз самата остана сама - обземаха ме ужасни тръпки Помня го до днес, а съм вече почти на 30 години
    а вие помните ли и илюстрацията до която беше въпросното стихче Ето я http://zmier.iatp.by/plakat/1942/koreckii-b.jpg

    ОтговорИзтриване
  12. Стихотворението е прекрасно,друг е въпросът кой как го разбира!Бях го забравила днес си спомних за него...Не мисля,че ми се иска да "преживея" тези 7 листа...Със сигурност ще запозная 12 годишният си син с историята им!

    ОтговорИзтриване
  13. аз съм родена през 1980 година и аз като много от вас съм учила това стихотворение на изуст и до ден-днешен го помня дума по дума.Спомням си че когато го казвах в час още със започването ми заседна буца в гърлото а когато стигнах до пети лист заплаках неутешимо а другите деца ми се смееха но аз казах цялото стихотворение.Дори сега като го казвам на моите деца гласът ми трепери а очите ми се пълнят със сълзи но това е един спомен от моето детство както и стихотворението "малката партизанка" което учех с помоща на моята майка.

    ОтговорИзтриване
  14. За мен това стихотворение е неповторима класика. Събужда изключителни чувства, респект и размисъл в малките главички. Имам 5.5 г принцеса, но юе почакам още една г преди да я запозная с Танечка ... Според мен една от добрите странички в училище. И аз мисля, че бях втори клас ...

    ОтговорИзтриване
  15. Набор '76 съм, но съм учил от шестгодишните, следователнно и набор '75 познава това стихотворение. Щом го помня, значи има за какво, така здраво ме е потресло. Нямам спомени дали тогава съм се натъжавал на него, но сега определено се.

    ОтговорИзтриване
  16. Имах възможността да видя оригиналния дневник на Таня Савичева на Пискарьовското гробище в Санкт Петербург когато бях 13год. Мисля, че точно тогава осъзнах колко ужасно нещо е войната.

    ОтговорИзтриване
  17. Разгледали ли сте внимателно днешните разнообразни варианти на учебниците и одобрявате ли академичния стил, на който са написани, понякога си мисля, че за да вникнеш в материала и да го разбереш, и с професорска титла да си, пак ще се затрудниш, пък да не говорим как го възприема едно малко дете...

    Аз също съм изучавала това стихотворение и не мисля, че по някакъв начин е съсипало детството ми, предпочитам да съм го чела като дете, отколкото да го изживея в действителност. Дано никое детенце по света няма съдбата на малката Таня.
    Според мен едва ли има нормален човек, който е останал равнодушен и не е бил потресен от непосилната човешка трагедия, която изживява Таня.
    Не бива да забравяме какво е било и колко милиони жертви са дадени, и колко много човешки съдби са се променили.
    Нека всички ние, и бъдещите поколения след нас, се докосваме до ужаса на войната само чрез помощта на историята.

    ОтговорИзтриване
  18. Трябва да си много извратен и безчувствен за да не усетиш трагедията на войната. НЕ знам дали трябва да се изучава в първи или в седми клас, но историята трябва да се помни. Тъжно е че обществото ни е пълно с хора които са направили първите коментари. Те са сигурна гаранция че трагедията на човечеството ще се повтори. Не искат да знаят за Савичева, значи ще има нещо по стеашно от Хирошима. Светът се пълни с млади идиоти. Но историята е за това да бъде забравена и нейните грешки да се повтарят от човеците с къса памет и извратена чувствителност.

    ОтговорИзтриване
  19. това е една от най-хубавите творби които сам изучавала в училище!Аз сам 77 ми набор и много добре го помня.Не виждам нищо лошо децата да го знаят.

    ОтговорИзтриване
  20. благодаря за публикацията, от много време се опитвах да намеря стихчето, почти всеки ден се опитвах да си го спомня до край и да го кажа на децата си и ето, че времето дойде. 76 набор съм и щом го помня значи образованието ни е било на ниво, а не като сегашното ... незнайни никому непотребни и излишни глупости / даже и математиката като точна наука вече не е със същите решения/ помня и доста други преподавани материали за разлика от децата ми, които учат само и единствено за оценката, а трайни знания....нулеви и всичко това благодарение само и единствено на криво разбраната ни демокрация / кой знае и кой не знае седнал учебници да прави - бърз начин за забогатяване/ мога много да говоря и споря, но ефекта е нулев това е България. Още веднъж благодаря за стихотворението.

    ОтговорИзтриване
  21. 82-ри набор съм и докато бях на работа случайно и незнайно откъде ми изникна това стихотворение в главата ! Интересното е че съм учил много стихотворения но за нито едно нямам така ясен спомен като за това -"Книжката на Таня",затова реших да се поровя из нета да видя какво ще излезе и ето, че не само аз помня това стихотворение ! Спомних си стихотворението дума по дума и неможех да повярвам че съм чел това стихотворение когато съм бил в 1-ви клас ! Немога да си го обясня но явно стихотворението ми е направило "белег" в мозъка и може би ще го помня докато съм жив !!!

    ОтговорИзтриване
  22. много хубаво стихче и аз го помнех от части и сега като го прочетох много се зарадвах браво!!!!

    ОтговорИзтриване
  23. набор 79 съм и толкова ярък спомен в мен е оставило това стихотворение че много пъти съм се опитвала да си го спомня и все не успявах но сега като го намерих ще науча дъщеря ми да го рецитира много хубаво стихотворение е това и още едно има но не го намирам него червената връзка се казва ако можете да го публикувате на тази страница.

    ОтговорИзтриване
  24. Аз съм '78. Мисля, че прочита на това стихотворение е оставило траен спомен и е променило мисленето ни и възприятието ни за света и хората, и е възпитало у нас някаква ценностна система. Ако го прочетат сега днешните 15-годишни, едва ли ще им влезе нещо в главите, какво остава да им промени нещо в главата. Само след 15 мин вече няма и да си го спомнят. Аз мисля, че те са осакатени.

    ОтговорИзтриване
  25. Аз също помня това стихотворение. Помня също колко много плаках когато го прочетох за първи път и веднага го запомних. И днес все още го помня и все още плача когато го чета. Едно 15-годишно дете не може да преживее тези стихове така, както едно 7-8-годишно дете. Това стихотворение трябва да е в учебниците.

    ОтговорИзтриване
  26. Стихотворението помнят истинските хора. Новите сурогати нямат слух за него.

    ОтговорИзтриване
  27. Стихотворението е страхотно. Днес отново нахлу в главата ми и го потърсих за да си го припомня цялото. Не това обаче ме накара да коментирам. А думите написани по горе. Родена съм 80-а година, до колкото аз имам спомен го учихме в 3-4 клас. Но това няма значение, а също така колко е била „извратена„ тогавашната система не мога да коментирам защото не помня толкова добре. Но не съм забравила, че онази „извратена„ система научи мен и наборите около моят на съпричастност, уважение и респект не само към съучениците ни, но и към учителите. Нашите деца само са чували за тези думички, но за съжаление не знаят истинското им значение. Това е така защото „модерната„ система ги научи да мерят на кой (телефона, таблета, плейстейшън-а....) играчката е по-модерна и по-скъпа, Научи ги, че „урод„ означава „съученикът който попита г-жата - каква означава това? , няма модерни дрехи и модерни „играчки„
    Да сега други изготвят учебниците, не слагат „Книжката на Таня“, но са сложили много повече излишен материал, който прави безинтересни и трудни часовете на децата ни. Затова нашите деца когато станат на нашата възраст няма да си спомнят нищо, а ние и утре ща помним „Книжката на Таня„ “Родна стряха„ „Родна реч„ „О шипка“ и др.

    ОтговорИзтриване

кажете сега вие нещо по този въпрос: