Като един верен и глупав последовател на романтизма този път приготвих кратко обяснение в любов. Може би малко напомня въздишките на Фотев, но вместо да се оправдавам, ще обясня причините. Този текст не е нищо друго освен тридесет реда, с които един друг човек, тоест аз, иска да изпусне дълбока въздишка. Защото романтичният човек изпуска въздишки, а прагматичният - газове. (Моята малка племенница, без някой да я е учил нарича колите пърдялници.) "Изгубени" би трябвало да се казва този текст. И "Намерени" не е лошо заглавие. Но най-добре е "Непременно": В контурите на сянката търси ме. Във ъгъла на твоето име. В невидимия вятър зад стъклата. На капките в дъжда върху стената. В усмивката от снимката ми кротка. Във подозрителната, спряла за секунди котка. Навсякъде търси ме като ехо - ще чуеш името ми отдалеко. Най-много в себе си търси ме. И реставрирай в себе си Милоска. Ръцете си открий. Ръцете... Ръцете, със които ме прегърна. Когато те се появят отново. Аз непременно ще се върна.
От Шест много къси разказа за много механично пиано
сп. Страница бр. 3/2008 год.
ах! толкова си падам по вашата романтичност... от няколко минути въздишам и аз наоколо и премигвам на парцали в захлас. честно!
ОтговорИзтриванеВъздишшш
ОтговорИзтриване'Ма много сте романтични бе...
ОтговорИзтриванеАз пък съм прагматик!
:-)
Л.Станев ме спечели с книгата "Няма такава книга", която още по-талантливо бе разписал за приятел "С усмивка и респект (и с химикал)".
ОтговорИзтриване