нещо напоследък съм се активизирал поетически...
следващото е част от едно упражнение, което се оказа направо поема... ама не става цялата затова три куплета глупост връз глупост.
инджой!
пощальонът
трябва мярка във всяко жадуване
като примерно „во веки“...
виждам в мрака силуети на лекари
и понякога на жени – леки...
имам петимност за вцепенение
и голяма чиния спагети,
а водката е за помирение
де със себе си, де с някой трети
вещо казвам си: нищо не знаеш
и си давам срок 20 цигари
да науча езика на разума,
а пък всъщност се чувствам насран.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
кажете сега вие нещо по този въпрос: