Седим с Вила в Пожарната и най-лежерно консумираме аз – ракия, тя биричка – мила родна картинка. Втриваме в паласките и една порция пържени картофи със сирене (най-добрите в града! Как ги правите, бе?) и полекичка започваме да се вглеждаме в пораженческия и прекалено скорошен край на, инак перфектната, четвъртък вечер.
- К’о прайм – пита Вила.
- Викам да идем до Петното за по едно, че нали съм вътрешен, пък кинчичи са ми кът.
- Защо не Найлона – по-скоро плахо предлага тя очаквайки крайното ми неодобрение. Получава го.
Внезапно се сещам, че Вила е върла фенка на Габана и (напълно нетипично за мен) успявам да събера две и две. Изстрелвам:
- Вило, ми Габана имат концерт тази вечер в Петното!
Това я оживява повече от очакваното и тя започва леко да се носи над земята.
- Oле супер! Нали знаеш колко много ги обичам! – от този момент нататък Вила започва да завършва всяко изречение с удивителна.
Тръгваме към къщи където тя започва да се конти – слага едно потниче, лакира си ноктите в черно и разпуска коса, което и придава вид на ранната Шакира а.к.а. хеви метъл пачавра. Аз покрай нея чак не забелязвам как съм се оказал с навирен мохоук, лакирани нокти и черен молив на окото досущ ранен Брайън Молко а.к.а. пънк педалче.
И двамата се съгласяваме, че изглеждаме чудесно и продължаваме да се наливаме с бира, като сме си пуснали и приятен алтърнатив, защото, нали, отиваме на рок-концерт след малко, майна.
Вила, тя и без това е невротик, започва да говори бързо и предлага да тръгнем към десет без петнайсе, че да сме навреме, за да си хванем места. В края на краищата тръгваме в девет и половина щото освен невротик Вила е и скорпион… ни ма питай!
Веднага след пристигане прави впечатление, че някак не е много пълно долу, а все пак имаме не само Габана, но и As Soon As Possible. Тъкмо започвам да се чудя що така когато Чико обяснява, че долу не се пуши.
За Чико или добро или нищо, но наистина като му знаеш чувството за хумор как да му повярваш от първия път?!? Но, мамка му, не го казва само на мен, а го обяснява на всеки, който слиза надолу, а това си е повод да му повярвам без да искам повече доказателства.
Все пак има нещо пораженческо в тази инак толкова приятна четвъртък вечер мисля си.
Слизаме долу където намираме Боги в крайно окаяно състояние – гледа сякаш току тъз заран са потънали четири от петте й гемии всичките дюкме натоварени със сърма, коприна и подправки от далечна Азия.
- К’во става бе, Боги – питам притеснено.
- Протестирам – все така сериозно отговаря тя.
(За втори път днес ми се удава да смятам – дали да не запиша една математика в ПУ?)
- Ааа! Задето не се пуши. – казвам.
- Как може?! – възмутена е до погнуса.
И аз не разбирам, Богинце! Все пак долното ниво си е за орки. Рядко се намира хобит, който би искал да слезе там, за хора да не говорим.
Все пак алкохол поне все още се сервира и двамата с Вила започваме по нацистки настъпателно катерене по стъблото на черешата.
Никсън обявява начало с няколко шамара по барабаните и внезапно всички от стълбите – където към този момент вече не се вижда нищо, а очите на Чико кротко си плачат от цигарения дим – се изсипват надолу.
Дали заради превъзбудата на Вила или от усърдността ми с бирюгите внезапно започвам да се чувствам като да имам пет от пет звездички в хороскопа срещу „настроение”.
АЗ СЪМ ПЪЛЕН КРЕТЕН!!! Крещя с пълно гърло и се чувствам както в ония кратки моменти, за които по-късно си казваш тогава бях щастлив. А когато започна Стокхолмския синдром на Muse мисля, че изпотъпках де-що дамско краче има наоколо. Вила танцува и е изкъртена до побъркване – иска най-отпред, пускам я. Цялата сияе и аз почвам да се гордея сякаш аз свиря.
Концерта наистина е уникален. Бра-во!
Малко по-късно когато на сцената се качват ASAP тя бие отбой, понеже са и малко шумнички. Кво ти малко, мисля си, джангъра е епичен! От време на време даже ми се струва, че не мога да чуя гласа на вокала.
- Дайте на барабаниста още една каса – провиквам се аз горд от духовитостта си (бахти тъпака дет съм).
На финала главата ми е комплексно отвинтена и от ASAP, и от бирите, а тялото ми започва да изживява някои моторни смущения и след кратко набросване на гърба на кочан със сметки (това разбира се горе защото там се пуши, а не мога да си представя как е възможно да твориш и да не пушиш. В този ред на мисли ми иде да изкрещя: Как смеете да потискате твореца в мен, но не го правя щото в мен живее един конформист дето много ме дразни, деба…) си потеглям към къщи с глава пълна със саунд и душа разкрасена от кеф.
Искам повече такива концерти.
