А сега световните новини

Както с изненада ще установите решението ви да коментирате вече няма да е обвързано с досадната проверка чрез дума, информират от щаба на гнездото.

"Господ да ги поживи", "Мазоли фанахме да ги пишем тез чузбински букви" и "Беше крайно време" са първите отзиви, които развеселената от виртуалните вино и амстердамски хашиш, раздадени по случая, тълпа сподели.

Така и не успяхме да се свържем с управата на гнездото за повече информация относно опасенията на запознати, че подобен подход би дал зелена светлина на всички спамери по света...

Фил Хансен

За всички, които още не са го срещали из нетя, този иначе толкова симпатичен младеж, прави изкуство с доста странни средства.
Платната му винаги са ефектни, а още по-ефектни са филмчетата, в които показва как ги е направил.

ТУК - официалния му сайт

ТУК - те въвлича в процеса на рисуване по много забавен начин.

Абе въобще - който не го харесва няма вкус! :-)
[Шегувам се, естествено! Харесвайте си ама точно каквото ви е на сърце!]

Айде весело!

Още нещо от Бегбеде...

[сори, Гери :-)]

.

.

...Албер Коен греши: не шумът на клозетното казанче убива любовта, а страхът от скуката, който превръща пламенните ни блянове в климатизирани кошмари. В действителност шумът на казанчето убива именно тази скука, също както миризмата на препечен хляб, снимките от минали летни отпуски, забравената върху нощното шкафче гривна и бележката с няколко простички думи, открита в джоба на сакото, от която очите ти се просълзяват. Най-добрият лек срещу ежедневието е култът към ежедневието с всичката му изменчивост...

Из Мемоари на един откачен младеж

Дис[коте]кусия

Чини ми се намерих нещо [къде го кри досега, бе Ице?], което най-накрая ще стартира така блянуваната от мен дис[коте]кусия. Моля ДИСКОтирайте! :-)

Студено нали?

СТУДЕНО, НАЛИ?

No comment просто...

Фредерик Бегбеде:

"По какво се познава един добър ресторант: чашите за вино са по-големи от водните чаши".

Мемоари на един откачен младеж

Друго, другооо... Ами направихме основен ремонт на интериора на гнездото, че точките нещо много бъгясали [заглавката, както и заглавията на публикациите често-често се виждат само със специални разузнавателни средства].

Та така.

Магинатор v_2.0 рулира!

Вижте я само какви ги върши из софийския градски транспорт, бе как да не я смачкаш от гушкане?!?!

Откраднато от Денициния блог

Зайчето с карираните уши

Ако и да не изгледате цялото филмче, моля обърнете внимание на заключителната темичка!

Shitting Dwarfs, huh?

:-)

Емисия новини

Викенда си го биваше. Наситен с емоции и други... :-)

Най-интересната хрумка беше вдъхновена от Мирон (DJ Shunt), който последния път когато се видяхме ме помоли докато пускам музика да си записвам парчетата, които вървят с цел след това да се публикуват във форума на студио А откъдето после хората (били или не на партито) да отгърнат внимание на нещата, които са звучали и евентуално да си ги дръпнат от трите w-та.

Интересно ми беше да разбера (от толкова време вече пускам музика, а не съм си давал сметка за това) каква точно музика пускам, доколко парчетата, които въртя са by request, как горе-долу се разпределят стилово и други такива нища, които касаят най-вече мен ама пък не ви карам да четете по-нататък.

Та ето и списък с песните, които звучаха в събота на 17/11/2007.
[request-ите съм отбелязал в червено]:

Beck – Cellphone’s Dead
edIT – Ants
Roisin Murphy – Overpowered
Luscious Jackson – Mood Swing
Hairy Diamond – Torture
Tricky – For Real
Thom Yorke – And it Rained All Night
The Cat Empire – Nine Lives
Talking Heads – Psycho Killer
The Cure – Let’s Got to Bed
Kassabian – Processed Beats
Seelenluft – Baby, Baby
Missy Elliot – Get Ur Freak On
El Bicho (това и по-горното рекуест от Дъвката, който не се беше появявал скоро)
The Cat Empire – Party Started
Jamiroquai – Love Foolosophy
Scissors Sisters – Don’t Feel Like Dancing
Jesus Jones – Right Here Right Now
Balkan Beat Box – Meboli
Depeche Mode – John The Revelator (Стоян не може без това парче, което галено нарича Джони Ревълейтъра)
Pixies – Where is My Mind
Martin Lee Gore – Compulsion
Joy Division – Love Will Tear Us Apart
Death in Vegas – Hands Around My Throat
Tiga – You’re Gonna Want Me
Mylo – In My Arms [Tocadiscos Zwische]
Cansei de ser Sexy – Alala
Prince – Sign O’ The Times
Fun Lovin’ Criminals – Big Night Out
Supergrass – Allright
The Dandy Warhols – Bohemian Like You
Richard Cheese – Enter Sandman [Metallica]
Richard Cheese – Rape Me [Nirvana]
Richard Cheese – Suck My Kiss [Red Hot Chili Peppers]
Richard Cheese – Fight for Your Right to Party [Beastie Boys]
Richard Cheese – Closer [Nine Inch Nails]
Royal Crown Revue – Hey Pachuco!
Amy Winehouse – Rehab
Jim Carrey – Don’t You Want Somebody to Love?
The Clash – London Calling
Placebo – Meds
Стейн – Нощта
Helter Skelter – Medieval

Robbie Williams – Let Me Entertain You
Morphine – Honey White
Cake – Never There
Анимационерите – [Mystery] С хавайски изпечен нос
Prince – Seven
Tricky – Evolution Revolution Love
Chambao - ¡Ahí Estás Tú!
The Cat Empire – The Car Song
The Cat Empire – Song for the Day
The Cat Empire – How to Explain
Root Soul_Jah – PositivET
Faith No More – Small Victory
Blur – Song 2
Fischerspooner – Emerge
Nine Inch Nails – The Perfect Drug
Martin Lee Gore – Compulsion
U2 – Stay [faraway so close]
Клас – Река си ти
Babyface Clan – Positive?
Imbeciles – Man
Chromeo – Since You Were Gone
Kassabian – Club Foot
Lamb – Sweet
Sepultura – Ratamahatta
Tool – Stinkfist
Pearl Jam – In My Tree
Gogol Bordello – Start Wearing Purple
5’nizza – Пятница
Polemic – GangsterSKA
The Cat Empire – Jungle

Тъй като (неизвестно защо) не успях да ги номерирам нека дам малко статистика:

Песните, които съм пуснал са точно 73 на брой като едва 8 от тях са пуснати по заявка. Това, което най-много ме радва е че са почти шизофренно разностилови като имаме както по-нов шити поп така и по-андърграунд неща.

На първо място по брой парчетра от един изпълнител застават The Cat Empire и Richard Cheese (всеки с по 5) като последния си заслужи пауърплея поради лаконичността си (песните му са средно по 1:12 минути, а са доста адиктивни :-). За Дъ кет импайър не крия пристрастието си!

С по две парчета в чарта влизат Tricky, Kassabian и Prince - Браво!

За моя изненада съм повторил само 1 песен и то поради изричното искане на Чико, който всеки път ми дава такива поръчки, че ми е неудобно да ги изпълнявам (да кажем [I had] The Time of My Life), но пък Мартин Гор е любим на всички (явно) защото не забелязах някой да недоволства. :-)

Толкова по въпроса.

Сега нека препоръчам на всеки, който се интересува да се обърне към Бегемот по въпроса Как да се самоубием със стил.

До скоро!

Я да видим сега какво ново?...

Известен водещ от Би Би Си подбира песни от цял свят и те влизат в дабъл си ди компилация със заглавието: Sound Of The World 2007 Много е важно това 2007 отзад, понеже (явно) става въпрос за нова музика.

Интересният момент (№1), е че в компилацията има и БГ участие от страна на Константин (това е оня чалгаджия, който си е избрал за гадже едно от най-грозните и опърничави изчадия на света, също чалга певица - и двамата сте ги гледали във ВИП Брадър).

Интересен момент (№2) също така, е че в компилацията влизат и Gothan Project (група, която изпълнява танго с деликатна щипка електроника).

Та да видим сега... Някъде (по-точно в сп. Едно) четох, че си нямаме национален брендинг и от това много страда милата ни татковина. Та днес си рекох "да бе нямаме си ние национален брендинг... Как да си нямаме като това не е първия случай, в който ми се струва, че чалагата отдавна е нашето лице пред света?!" (А то едно нещо да ти се стори веднъж, да ти се стори два пъти... може просто да ти се е сторило... ама след третия път...)

Спомням си преди повече от пет години (когато все още бях студьентян) бях на някакво упражнение (разговор примерно) водено от Джим Дей. Един от първите въпроси, които ни зададе тексасецът Дей беше Do you like chalga? Тогава все още цареше схващането, че дори и да харесваш чалга е по-добре да не си признаваш, 'щото може да излезеш прост, та всичките ми колеги, които не съм срещал по клубовете, не за друго ами просто защото не посещавам чалга барове, тогава казаха Oooo it sucks! It is veri stupid енд соу он... На което той повдигна вежди и каза, че това е много странно явлевние, което е наблюдавал и в Аржентина. Там, рече Дей, нещо като национален музикален стил, се води тангото. "Не съм срещал аржентинец, който да харесва танго" добави.

Не го познавам аз аржентинският народ, но не знам защо ми се струва, че доста си прилича с българския щом по подобен начин реагира на въпроса.

Причината колегите ми от курса да отрекат чалгата тогава за мен е обикновена комплексарщина. Някаква такава... безмислена (не търсиш собствени мисли, чакаш да чуеш чуждото мнение, за да се приспособиш към него). И това личи на национално ниво по него време. Скоро ми попадна брой на егоист от май 1999 год. където в читателската поща (любима моя рубрика на егоист - мир на праха му) се наблюдава точно това.

Но днес нещата не стоят така. Днес е съвсем нормално да си куул и да харесваш чалга. Тази тенденция пък (като такава в рамките на същата) идва от Германия. Обяснявам: Там млади и интелигентни люде след двегодишни усилия (и след необходимото оскотяване свързано с подобни усилия) получават достъп до Даймлер където им скъсват гъза от работа за стотинки. От там нататък идва носталгията и те започват да пеят патриотични песни римиксд бай Слави Трифонов, а след има-няма година "Тез червени домати" е вече идеално оформление за купон.

Та интересно ми е (не съм срещал Джим Дей тези дни да го попитам) дали аржентинският народ (няколко години по-късно) вече е свикнал с лицето си и не му е проблем да го покаже така както се случва днес в България.

А още по-интересно ми е как да реагирам на факта, че в компилация, в която песните не са просто някакви там тракове, а един вид представителна извадка за музиката на дадена държава, срещу името на България ще фигурира чалга песен. Малко е гадничко, но честно да си кажа не го намирам за страшно най-вече защото според мен чалгата е такова чудовище само в нашите собствени очи. За един човек, който не разбира текста и няма как да оцени лириката, всяка чалга песен е една екзотика. Пък и какво да се лъжем - в момента на запад музикалния андърграунд си е класическа чалга (Gogol Bordello, Balkan Beat Box). Така че искате или не, дами и господа в Sound Of The World 2007 (вероятно) ще пише - BULGARIA: Konstantin - Aide, Zemi Tamburata. И мисля, че това не трябва да ни стряска или да ни кара да се чувстваме унизени.

Замислете се каква нова българска музика има, която да е повлияна от фолклора и да е стойностна? Стига сте мислили - НЯМА ТАКАВА. Да сложим парче на Phuture Шок в подобна компилация? - Ами не е това идеята. Да сложим Валя Балканска? - Много яка ама нещо не издава нови парчета. Така че единствената възможност, която служи на целите на тази компилация е чалгата. А вече въпрос на чалгаджийски междуособици е да се реши дали Константин е най-заслужилия артист, който да попадне там.

А какво ли мислят аржентинците по отношение на участието на Gothan Project, които даже не са аржентинци?

Иска ми се да кажа толкова много неща (явно наведнъж), че всичко се превръща в бял шум в главата ми.

Някъде бях чел, че ако непрекъснато измисляш нещо (в онзи случай беше стихотворения) и не му позволяваш да напусне очертанията ти, то след като остане в теб загнива и след време от него остава само скелет. А изчакаш ли достатъчно дълго просто се оказваш задръстен от скелети (на стихотворения).

Май нещо съм се задръстил...

В този ред на мисли вижте какво си намерих между завивките (даже нямам идея кога се е появило, но е написано с моя почерк)...

Старомодното безпокойство направи ривайвъл и сега отново раздава автографи под бляскавия псевдоним "СТРЕС".

Не съм виждал луната от месеци... или не съм й обръщал внимание

А навън е ден, който просто си иска да си в планината седнал пред добре разгоряло се кюмбе, върху което нежно пее чайник с липов чай, а Бет Гибънс ако може да ти прави компания... най-добре...

Така че мислите позитивно, да не ви изплющя!

Дни образци

За втори ден поред попадам в един и същи ден.
И то не точно така...

Еднаквостта идва отвътре, но е видима отвън... Сякаш съм затворен в съд от матово стъкло и всички неща изглеждат не точно кавито са. И все пак не е възможно два дни поред да минават едни и същи автобуси, на стоянката да са едни и същи таксита, по спирката да висят едни и същи хора, да се случват същите неща...

Страхувам се, че може да изпадна в някаква апатия, която (като във Времетръс на Вонегът) да възпрепятства свободната ми воля при изпълнение на служебните й задължения. Което както и да го погледнеш си е най-малкото неприятно (Аз свободната воля я обичам повече от 'ляба). Та, струва ми се около мен се заблатява, което иде да ми покаже, че е време да се изчукам.

Приемам предложения до 18:00 часа днес!

Ето какво са казали още древните супени дракони в незапомнени времена:

Клекнете тук

Вече може да се изправите :-)

Важну саопштение

Моля поради изтичане на давността да реагирате възможно най-бързо.

Благодарско на Блум за картинката (която иначе е правена по друг повод ама ениуей)!

Напоследък изцяло съм загубил вкус (мирис, слух...) към поезията. Но да живее кенефът, който ако не друго поне връща обонянието...
Днес по време на сутрешния си тоалет прочетох:

I. За плодната жена

Тя има мъх на горната си устна
и тялото на круша.
Гозбата й винаги е вкусна,
децата й послушни.

Излиза на балкона и по име
тя за вечеря ги събира.
Вари буркани лете, а пък зиме
ги консумират.

Два пъти в месеца, аванс и на заплата,
тя сваля пеньоара си на гъби,
тогава всички, вчесани децата,
отиват на сладкарница във събота.

II. За неплодната жена

Тя има котка, тънки устни и печал,
и цяла вечер лампата й свети.
Мъжът й бил избягал в друг квартал,
а кръговете под очите й били от четене.

Излиза рано, късно се прибира
в неделя (цял ден) гледа телевизор.

Из "Неделите на света"

Георги Господинов

Имам си блог

Ето че и аз станах ню кид он да блог...
Интересно как ли ще се развият нещата по-нататък, когато все пак имам какво да кажа!

Засега цунки по муцунки на всички и до ско!