SoupDragon's Nest

Напоследък изцяло съм загубил вкус (мирис, слух...) към поезията. Но да живее кенефът, който ако не друго поне връща обонянието...
Днес по време на сутрешния си тоалет прочетох:

I. За плодната жена

Тя има мъх на горната си устна
и тялото на круша.
Гозбата й винаги е вкусна,
децата й послушни.

Излиза на балкона и по име
тя за вечеря ги събира.
Вари буркани лете, а пък зиме
ги консумират.

Два пъти в месеца, аванс и на заплата,
тя сваля пеньоара си на гъби,
тогава всички, вчесани децата,
отиват на сладкарница във събота.

II. За неплодната жена

Тя има котка, тънки устни и печал,
и цяла вечер лампата й свети.
Мъжът й бил избягал в друг квартал,
а кръговете под очите й били от четене.

Излиза рано, късно се прибира
в неделя (цял ден) гледа телевизор.

Из "Неделите на света"

Георги Господинов