вторник, ноември 27, 2007

Още нещо от Бегбеде...

[сори, Гери :-)]
.
.
...Албер Коен греши: не шумът на клозетното казанче убива любовта, а страхът от скуката, който превръща пламенните ни блянове в климатизирани кошмари. В действителност шумът на казанчето убива именно тази скука, също както миризмата на препечен хляб, снимките от минали летни отпуски, забравената върху нощното шкафче гривна и бележката с няколко простички думи, открита в джоба на сакото, от която очите ти се просълзяват. Най-добрият лек срещу ежедневието е култът към ежедневието с всичката му изменчивост...
Из Мемоари на един откачен младеж

9 коментара:

  1. моят коментар по въпроса е, че всъщност нямам коментар. ммммдааа
    ***

    ОтговорИзтриване
  2. любимата ми тема ... ние жертви на сивото ежедневие ли сме или на пристрастеността си към същото.. ъх?

    ОтговорИзтриване
  3. ех Дина, тази твоя изчерпателна лаконичност е смразяваща

    ОтговорИзтриване
  4. -Кой сте вие доктор Зорге?
    -Аз съм на баба ти хвърчилото.-каза медикът

    ОтговорИзтриване
  5. - О, Господи! - възкликна девойката - Така се радвам да Ви видя! Дано можете да ми кажете какво се случва с на дядо ми кормилото...

    ОтговорИзтриване

кажете сега вие нещо по този въпрос: