...от къщи.
Приемам поздравления.
Благодаря! :-)
вторник, декември 30, 2008
понеделник, декември 15, 2008
Внимание!
Най-накрая дойде време да обърна внимание на чудните чудатности, които Райчо ми прати като списък на е-мила и да ги постна.
(Лошото, Райче, е че малко постно се получи, но карай!)
Та става въпрос за следния списък, който ви препоръчвам да разгледате внимателно:
1. the heavy - "coleen" [el-b remix]
2. mario basanov & vidis ft. jazzu - "I'll be gone"
3. club des belugas - "separation serenade"
4. telefon tel aviv - "I lied"
5. dj shadow - "this time"
6. sneaker pimps - "post-modern sleaze" [flight from nashville remix]
7. the last shadow puppets - "standing next to me"
8. funkerman - "speed up"
9. frankie valli - "beggin'" [pilooski edit]
10. j majik - "gemini"
Част от тоз разкош можете да чуете в плейъра отдясно (знаете го де й), а останалото препоръчвам за дискретен даунлоуд.
Благодаря!
(Лошото, Райче, е че малко постно се получи, но карай!)
Та става въпрос за следния списък, който ви препоръчвам да разгледате внимателно:
1. the heavy - "coleen" [el-b remix]
2. mario basanov & vidis ft. jazzu - "I'll be gone"
3. club des belugas - "separation serenade"
4. telefon tel aviv - "I lied"
5. dj shadow - "this time"
6. sneaker pimps - "post-modern sleaze" [flight from nashville remix]
7. the last shadow puppets - "standing next to me"
8. funkerman - "speed up"
9. frankie valli - "beggin'" [pilooski edit]
10. j majik - "gemini"
Част от тоз разкош можете да чуете в плейъра отдясно (знаете го де й), а останалото препоръчвам за дискретен даунлоуд.
Благодаря!
петък, декември 05, 2008
lost in your trans или изгубени в превода
Днес съвсем случайно се натъкнах на гугъл транслейтър, който може да превежда вече и на български. и то не само отделни думи и изрази, но и !цели уеб страници! само копираш адреса на едно определено място и след малко ти се отваря цялата страница преведена "от -> на" предварително зададени от теб езици.
чудо! казах си аз и побързах да го тествам. естествено реших, че ще ми е най-интересно и разбира се мостли хармлес да го пробвам със собствения си блог.
МНОГО СЕ СМЯХ. ще пусна само няколко фрази, които вярвам ще развеселят и вас.
Presented their man as a computer е буквален превод на Представих си човека като компютър
Does Ms. Ma Wah? пък значи Ша ма водити ли уа?
Поздравявам всички с човека на дайрето е I congratulate all human tambourine!
А най-любимото от всички ми е ...which bass and fucking habit!, което може би трябва да задам като гатанка, но няма да ви мъча, ще си призная, че значи ...което е баси и тъпия навик.
Не е пожален и Людмил Станев, чиято крилата фраза, специално болдната от мен, а именно: Защото романтичният човек изпуска въздишки, а прагматичният - газове. Това на машинен английски звучи като: For romantic guy misses sigh and pragmatic - gases.
Има и още много други гени(Т)ални хрумки, но не ми се ще да ви отегчавам повече. (Пък и нека ако... такова... да си поискате още :)
Иска ми се само в заключение да кажа, че съм напълно убеден, че такова нещо съвсем не е лесно да се направи (не превода - софтуера), но пък защо се тръгва толкова амбициозно - цели уеб страници?! Да се шушумигат там някакви фразички... туй-цък, онуй-цък... ама тва е малко прекалено. Не дай си боже някой младеж да реши, че е много готино да учи език по този начин... Объркващо е доста, а това все пак се прави за хора, които не говорят езици. Каква е всъщност идеята?! Да ги прецакаме???
чудо! казах си аз и побързах да го тествам. естествено реших, че ще ми е най-интересно и разбира се мостли хармлес да го пробвам със собствения си блог.
МНОГО СЕ СМЯХ. ще пусна само няколко фрази, които вярвам ще развеселят и вас.
Presented their man as a computer е буквален превод на Представих си човека като компютър
Does Ms. Ma Wah? пък значи Ша ма водити ли уа?
Поздравявам всички с човека на дайрето е I congratulate all human tambourine!
А най-любимото от всички ми е ...which bass and fucking habit!, което може би трябва да задам като гатанка, но няма да ви мъча, ще си призная, че значи ...което е баси и тъпия навик.
Не е пожален и Людмил Станев, чиято крилата фраза, специално болдната от мен, а именно: Защото романтичният човек изпуска въздишки, а прагматичният - газове. Това на машинен английски звучи като: For romantic guy misses sigh and pragmatic - gases.
Има и още много други гени(Т)ални хрумки, но не ми се ще да ви отегчавам повече. (Пък и нека ако... такова... да си поискате още :)
Иска ми се само в заключение да кажа, че съм напълно убеден, че такова нещо съвсем не е лесно да се направи (не превода - софтуера), но пък защо се тръгва толкова амбициозно - цели уеб страници?! Да се шушумигат там някакви фразички... туй-цък, онуй-цък... ама тва е малко прекалено. Не дай си боже някой младеж да реши, че е много готино да учи език по този начин... Объркващо е доста, а това все пак се прави за хора, които не говорят езици. Каква е всъщност идеята?! Да ги прецакаме???
петък, ноември 28, 2008
четвъртък, ноември 20, 2008
*
Май започна да ми се избистря какво не е наред в живота ми напоследък. Просто – струва ми се – съм забравил, че няма да живея вечно.
Днес срещнах една жена, която не можеше да говори (предполагам вследствие на инсулт). Изведнъж си представих ужаса: да искаш да кажеш, а от теб да излиза нечленоразделно бръщолевене.
Представих си човека като компютър: Влиза вирус и ти унищожава част от софтуера – в случая този, който кара перфектното периферно устройство – речевата ти кутия – да говори. И ситуацията става „като да имаш най-скъпия и хубав телевизор, а да нямаш електричество и… телевизия”.
Толкова лесно забравяме, че всички ужасни неща, които се случват на хората се случват на ХОРА (т.е. на нас). Това е може би защото често-често забравяме, че сме хора. Свикнали сме да приемаме щастието, че сме здрави за даденост (което може би ни кара да си мислим, че сме нещастни)…
А така ми се иска да обичам… (споделено разбира се!)
Ами ако умра утре?!
Днес срещнах една жена, която не можеше да говори (предполагам вследствие на инсулт). Изведнъж си представих ужаса: да искаш да кажеш, а от теб да излиза нечленоразделно бръщолевене.
Представих си човека като компютър: Влиза вирус и ти унищожава част от софтуера – в случая този, който кара перфектното периферно устройство – речевата ти кутия – да говори. И ситуацията става „като да имаш най-скъпия и хубав телевизор, а да нямаш електричество и… телевизия”.
Толкова лесно забравяме, че всички ужасни неща, които се случват на хората се случват на ХОРА (т.е. на нас). Това е може би защото често-често забравяме, че сме хора. Свикнали сме да приемаме щастието, че сме здрави за даденост (което може би ни кара да си мислим, че сме нещастни)…
А така ми се иска да обичам… (споделено разбира се!)
Ами ако умра утре?!
вторник, ноември 11, 2008
Новини
НА ТОЗИ АДРЕС можете да разберете повече за "нюню" фестивала, който са организирали H.M.S.U., които аз откровено не харесвам (поради твърде хард мюзик-ът и саунд-ът), но пък господ здраве да им дава щом са поканили бразилеца, за който не е ясно дали е от тази земя...
Жа ма водити ли уа?
четвъртък, ноември 06, 2008
Манифрестът на Banksy
When I was a kid I used to pray every night for a new bicycle.
Then I realised God doesn’t work that way, so I stole
one and prayed for forgiveness.
Emo Philips
Когато бях дете всяка нощ се молех на господ за ново колело.
После разбрах, че господ не действа по този начин, така че откраднах
едно и се молих за опрощение.
Емо Филипс (който е комик - явно култов...)
Хареса ми... пълно е с позитивен негативизъм и прагматична влюбеност в собственият егозъм... идеалистично-натуралистично някак...
Всъщност това са глупости (ама се кефя да ги дрънкам:-). Просто ми харесва!
Then I realised God doesn’t work that way, so I stole
one and prayed for forgiveness.
Emo Philips
Когато бях дете всяка нощ се молех на господ за ново колело.
После разбрах, че господ не действа по този начин, така че откраднах
едно и се молих за опрощение.
Емо Филипс (който е комик - явно култов...)
Хареса ми... пълно е с позитивен негативизъм и прагматична влюбеност в собственият егозъм... идеалистично-натуралистично някак...
Всъщност това са глупости (ама се кефя да ги дрънкам:-). Просто ми харесва!
сряда, ноември 05, 2008
понеделник, ноември 03, 2008
Ето тази песен ми рови из вътре тия дни...
Шафъла в главата ми този път ме радва... Все пак понякога се случва да е "Погледни ме във очите"... или нещо подобно *изчервява се*. Което си е направо ужасно, но за сметка на това по този начин се раждат някои интерпретации върху текстовете, които малко ме е срам да споделя *изчервява се*(пак).
(като казва Вонегът в една чудесна книга):
и т. н.
четвъртък, октомври 30, 2008
...
...да кажа...
не само, че няма да мога да ида на така рекламираното от мен парти, ами даже и в петък ще съм зает и.е. на работа в Петното.
пфу!
т'ва което най-много ме дразни в случая, е че ако не бях го разбрал сам най-вероятно никой нямаше и да се сети да ми се обади... не и преди утре в 20:00... което е баси и тъпия навик!
от таз висока трибуна ми се ще да викна:
да ви еба и тъпите номера!..
и нещо за оправяне на настроението... все пак:
не само, че няма да мога да ида на така рекламираното от мен парти, ами даже и в петък ще съм зает и.е. на работа в Петното.
пфу!
т'ва което най-много ме дразни в случая, е че ако не бях го разбрал сам най-вероятно никой нямаше и да се сети да ми се обади... не и преди утре в 20:00... което е баси и тъпия навик!
от таз висока трибуна ми се ще да викна:
да ви еба и тъпите номера!..
и нещо за оправяне на настроението... все пак:
сряда, октомври 29, 2008
Людмил Станев
Лирично отклонение
Като един верен и глупав последовател на романтизма този път приготвих кратко обяснение в любов. Може би малко напомня въздишките на Фотев, но вместо да се оправдавам, ще обясня причините. Този текст не е нищо друго освен тридесет реда, с които един друг човек, тоест аз, иска да изпусне дълбока въздишка. Защото романтичният човек изпуска въздишки, а прагматичният - газове. (Моята малка племенница, без някой да я е учил нарича колите пърдялници.) "Изгубени" би трябвало да се казва този текст. И "Намерени" не е лошо заглавие. Но най-добре е "Непременно": В контурите на сянката търси ме. Във ъгъла на твоето име. В невидимия вятър зад стъклата. На капките в дъжда върху стената. В усмивката от снимката ми кротка. Във подозрителната, спряла за секунди котка. Навсякъде търси ме като ехо - ще чуеш името ми отдалеко. Най-много в себе си търси ме. И реставрирай в себе си Милоска. Ръцете си открий. Ръцете... Ръцете, със които ме прегърна. Когато те се появят отново. Аз непременно ще се върна.
Като един верен и глупав последовател на романтизма този път приготвих кратко обяснение в любов. Може би малко напомня въздишките на Фотев, но вместо да се оправдавам, ще обясня причините. Този текст не е нищо друго освен тридесет реда, с които един друг човек, тоест аз, иска да изпусне дълбока въздишка. Защото романтичният човек изпуска въздишки, а прагматичният - газове. (Моята малка племенница, без някой да я е учил нарича колите пърдялници.) "Изгубени" би трябвало да се казва този текст. И "Намерени" не е лошо заглавие. Но най-добре е "Непременно": В контурите на сянката търси ме. Във ъгъла на твоето име. В невидимия вятър зад стъклата. На капките в дъжда върху стената. В усмивката от снимката ми кротка. Във подозрителната, спряла за секунди котка. Навсякъде търси ме като ехо - ще чуеш името ми отдалеко. Най-много в себе си търси ме. И реставрирай в себе си Милоска. Ръцете си открий. Ръцете... Ръцете, със които ме прегърна. Когато те се появят отново. Аз непременно ще се върна.
От Шест много къси разказа за много механично пиано
сп. Страница бр. 3/2008 год.
четвъртък, октомври 23, 2008
дълбок поклон пред гения:
От : Emancipirano masticirania
Дата : 23 October 2008 02:28:06
E tva e goliamoto predimstvo na finnnnosssttta-nadianva i torpilira plavni4ko,4e 4ak i na dalboko kogat moi.Kogat ne moi prosto penetrira
и превод за по-необръгнали очи:
Е тва е голямото предимство на финннносссттта - надянва и торпилира плавничко, че чак и на дълбоко когат мой. Когат не мой просто пенетрира.
текста представлява коментар в nashitesnimki.drundrun.org.
От таз висока трибуна ми се ще да възкликна в стил Верлен: Ела велика душа!!! Покажи лицето си па да видим после какво още имаш да кажеш!
:-)
Дата : 23 October 2008 02:28:06
E tva e goliamoto predimstvo na finnnnosssttta-nadianva i torpilira plavni4ko,4e 4ak i na dalboko kogat moi.Kogat ne moi prosto penetrira
и превод за по-необръгнали очи:
Е тва е голямото предимство на финннносссттта - надянва и торпилира плавничко, че чак и на дълбоко когат мой. Когат не мой просто пенетрира.
текста представлява коментар в nashitesnimki.drundrun.org.
От таз висока трибуна ми се ще да възкликна в стил Верлен: Ела велика душа!!! Покажи лицето си па да видим после какво още имаш да кажеш!
:-)
сряда, октомври 22, 2008
Детство мое - наръсено, етажно...
Мисля си за времето когато всичко изглежда толкова логично и то не за друго ами просто логика не ти е нужна.
Тогава имаше неща като комбил - това е песничка, в която се пееше за някакъв змей който ядял деца "понеже лаком бил". Та от там и заглавието - комбил.
Имаше и една Емилия, която много харесваше песента на Шънейд О'Конър нофин къмбес тую. Беше си извадила текста като спира и пуска касетата и записва в моминския си дневник това, което е чула (в този смисъл Кен Лий въобще не е нещо ново за мен).
Имаше и други неща, за които никой не е можел да ме убеди, че не са така ами иначе... като например мерцибеса... Мисля, че майка ми се озори докато ми докаже, че въпросния автомобил се казва Мерцедес... при уточняването на ударението мисля, че даже сме загубили още повече време.
Или първия ми тест по математика в първи клас... реакцията на баща ми след като учителката ни ги е върнала --> Към майка ми: "това с червеното го е писал той, нали?"...
Та искам да кажа, че каквото и да е било детството ми някак много ми се иска да можех да си го спомням по-добре... И адски много ми липсва тоталната липса на нужда от логика или знанието за неща, които са общоизвестни... и някак те правят... възрастен...
Та така де... вие как сте?
Тогава имаше неща като комбил - това е песничка, в която се пееше за някакъв змей който ядял деца "понеже лаком бил". Та от там и заглавието - комбил.
Имаше и една Емилия, която много харесваше песента на Шънейд О'Конър нофин къмбес тую. Беше си извадила текста като спира и пуска касетата и записва в моминския си дневник това, което е чула (в този смисъл Кен Лий въобще не е нещо ново за мен).
Имаше и други неща, за които никой не е можел да ме убеди, че не са така ами иначе... като например мерцибеса... Мисля, че майка ми се озори докато ми докаже, че въпросния автомобил се казва Мерцедес... при уточняването на ударението мисля, че даже сме загубили още повече време.
Или първия ми тест по математика в първи клас... реакцията на баща ми след като учителката ни ги е върнала --> Към майка ми: "това с червеното го е писал той, нали?"...
Та искам да кажа, че каквото и да е било детството ми някак много ми се иска да можех да си го спомням по-добре... И адски много ми липсва тоталната липса на нужда от логика или знанието за неща, които са общоизвестни... и някак те правят... възрастен...
Та така де... вие как сте?
петък, октомври 17, 2008
Нова песен в playlist-а...
If You Stayed Over by Bonobo (Feat. Fink)
and if it's on, it's on for good, yeah... 'cause when it's gone, it's gone for good... let me tell you... and if you stayed over, you know we would, if we could put it back together, we could be... fine... if i breathe in the future, breathe out the past, yeah... savour this moment as long as it lasts... let me tell you... put it back... if you stayed over i'd make it so sweet, i'll make you remember, baby, from your head to your feet... and if you go now, then you'll never know how it could... make it good... make it good....
също и walk in the sky...
[смиле] :-)
and if it's on, it's on for good, yeah... 'cause when it's gone, it's gone for good... let me tell you... and if you stayed over, you know we would, if we could put it back together, we could be... fine... if i breathe in the future, breathe out the past, yeah... savour this moment as long as it lasts... let me tell you... put it back... if you stayed over i'd make it so sweet, i'll make you remember, baby, from your head to your feet... and if you go now, then you'll never know how it could... make it good... make it good....
също и walk in the sky...
[смиле] :-)
вторник, октомври 14, 2008
Ето какво възнамерявам да не пропусна:
Antiart Movement представя проекта Disco – Funk Explosion. Партито е посветено на ню-фънк и диско музиката носеща духа на 70-те и 80-те, която отново завладя английската и американска клубна сцена.
Зад пулта ще застанат DJ Joouba, DJ Skill (Удърната група, Skill&Hose) и DJ Visitor Q (Porn in the USA), които ще представят най-актуалните издания на лейбълите Ninja Tune, Tru Thoughts, Soul Jazz Records, JazzMan, Record Kicks, Unique, Social Beats и др. На живо, върху два мултимедийни екрана ще бъдат представени видео-арт сесии от Георги Добрев и Георги Лазаров.
Партито ще се състои на 1 ноември (събота) 2008 г. в Тотал Спорт, ул. Екзарх Йосиф 13 (пресечка на ул. Иван Вазов), Пловдив. Началото ще е точно в 22.00 ч. Вход 3 лв.
За да не се чудуте DJ Visitor Q е самият Янко, който ако си спомняте на HMD успя да ни разцепи (в добрия смисъл на думата разбира се) с невероятни неща. Джъст а глимпс:
четвъртък, октомври 09, 2008
Точно тази песен...
...точно в това изпълнение доказано спасява животи.
моля обърнете внимание на финала как мацката просто умира от смях :-)
Приятно!
PS: за съжаление (явно не от вчера) тази песен я няма в ти тръба...
затова позволете да ви информирам, че се казва Aguas De Marco (агуас де марсо се чете и значи мартенски води?!?) на Antonio Carlos Jobim и Stan Getz.
слушайте я! дааам!
моля обърнете внимание на финала как мацката просто умира от смях :-)
Приятно!
PS: за съжаление (явно не от вчера) тази песен я няма в ти тръба...
затова позволете да ви информирам, че се казва Aguas De Marco (агуас де марсо се чете и значи мартенски води?!?) на Antonio Carlos Jobim и Stan Getz.
слушайте я! дааам!
петък, октомври 03, 2008
четвъртък, октомври 02, 2008
Analyze this:
Сънувах чуден сън, в който се разхождах по улиците на малко крайморско градче (да кажем Крапец) и навсякъде звучеше W'happy Mama на Zap Mama и нямаше някой от хората, които срещах по улиците, който да не знаеше текста.
Всички пееха и се усмихваха.
Всичко това ми носеше чувство на невероятен душевен комфорт и удовлетвореност, сякаш аз съм я написал тази песен и сега съм доволен от това, че се харесва.
За съжаление в project playlist точно W'happy Mama я няма, но нека като заместител добавя Rafiki...
Та така...
Днес денят ми е хубав.
Весело на всички желая!
И за подарък детска рисунка! :-)
сряда, октомври 01, 2008
Всичко е пълно с роботи...
И освен това въпреки всички перипетии - за всички, които още не са разбрали - Handmade Day не е минал, а направо си предстои на 04/10/2008
Повече инфо за събитието:
или на: http://elichkata.blogspot.com/
вторник, септември 30, 2008
bonobo
though we can’t change the world
we sure can change the way we live
we can’t only take also got to learn to give...
we sure can change the way we live
we can’t only take also got to learn to give...
четвъртък, септември 25, 2008
Септември
Искам да изстискам няколко спомена от подгизналите ми от дъжда гащи... И стискам, и нещо ми е трудно да се усмихвам...
И сърцето ми пак се чувства като че не може да диша...
И пак си задавам глупави въпроси, на които знам, че знам отговора...
И пак драма...
Като пияно куче удрям брадата си в земята на всеки две стъпки... и ставам и продължавам и на втората стъпка... удрям брадата си в земята. И ставам...
Казвам се Йон Йонсън
Живея във Висконсън...
Все пак има нещо, което все още може да ме зарадва... Например въздействието на Zap Mama върху хората... По този повод в плейъра... Само Zap Mama.
Yepe Yepe!!! :-)
понеделник, август 25, 2008
***
Толкова много неща вече съм погребал в себе си… Толкова много чакат да бъдат погребани… Станал съм едно малко гробище за неща… толкова са много и така активно гният, че навсякъде около мен започва да мирише.
Все по-трудно става да помирявам разума си с чувствата.
Все по-трудни стават и най-дребните неща за правене, и се чувствам изтощен от мислене.
Изтощен от щастие…
Целият треперя от огромното количество информация, което се изсипва в мен през цялото време (представяш ли си, а даже нямам телевизор!). Сърцето ми бие като песен от втория албум на Тиамат – този, който майка ми наричаше уморената конница.
Гледки, дочути думи, ходенето между тълпата, липсата на любимите хора наоколо – всичко това ми причинява силна болка, която не мога да контролирам (аналгетици не помагат!..)
Безпокойството ми започва да заема по-голямата част от цялото ми същество – изпълва ме като онази строителна пяна, която след втвърдяване придобива сериозна изолационна сила - и незнам кога точно ще изгубя контрол изцяло…
Заобиколен от хора и самотен.
Две в едно.
Спомням си да съм се чувствал така когато бях на 15…
Ужас!!!
Все по-трудно става да помирявам разума си с чувствата.
Все по-трудни стават и най-дребните неща за правене, и се чувствам изтощен от мислене.
Изтощен от щастие…
Целият треперя от огромното количество информация, което се изсипва в мен през цялото време (представяш ли си, а даже нямам телевизор!). Сърцето ми бие като песен от втория албум на Тиамат – този, който майка ми наричаше уморената конница.
Гледки, дочути думи, ходенето между тълпата, липсата на любимите хора наоколо – всичко това ми причинява силна болка, която не мога да контролирам (аналгетици не помагат!..)
Безпокойството ми започва да заема по-голямата част от цялото ми същество – изпълва ме като онази строителна пяна, която след втвърдяване придобива сериозна изолационна сила - и незнам кога точно ще изгубя контрол изцяло…
Заобиколен от хора и самотен.
Две в едно.
Спомням си да съм се чувствал така когато бях на 15…
Ужас!!!
четвъртък, юни 26, 2008
Дина, благодаря! ;-)
ще намерите, цитирам, Първото видео, което няма да струва нищо ако не е цензурирано!!!
Please enjoy!
:-)
петък, юни 20, 2008
сряда, юни 04, 2008
За Вашето добро настроение
...току що добавих малко музичка, която ще стартира барабар със зареждането на страницата, така че който по най-пиратски начин си чете блога ми по време на работа, моля да го прави на слушалки!
А иначе това съвсем не е окончателния вариант на нещото - мисля да добавя и съответно махна някои от песните.
Ама е забавно, а?
:0)
четвъртък, май 08, 2008
понеделник, април 21, 2008
Камен Донев
Из монолог на Едуард от пиесата Почивен ден:
...Допуснете само! Малката чинийка не е ли напълно удовлетворена и щастлива, че сочната баклавица легнала е в нея и положила главица?
...Допуснете само! Малката чинийка не е ли напълно удовлетворена и щастлива, че сочната баклавица легнала е в нея и положила главица?
Чинийке миловидна,
Похъркваш ли в отмала
Под пухеното одеало!
Там Стефка е втъкала
Орехи - златно засияли
Под шумките на ствол зелен,
Където катеричка е играла,
Където бобърчето е дълбало,
Където котенцата са се въргаляли
В щурака дънер ветеран.
А вие, чуднички черупки,
Останали свидетел ням
На този кулинарен блян.
Завърта слънчицето сянка
И виличката вече нанка
Във празната чинийка плитка,
А идва време за напитка!
Дали кафе ще бъде от джезве?
или пък чайче врящо ни зове.
Небцето бързо да ликува,
А облачето се подува,
Изплува ясен смисъл нов
"живей живота си с любов!"
Не ви ли кара да се усмихвате? :-)
петък, март 28, 2008
Знам къде ще бъдеш по-следващата сряда...
Накратко за филмите, които ще бъдат показани:
Юки
2005 / 5:00 / Реж: Наги Нода / Япония
Уникален начин да се разкаже история за един човешки ден без нито едно движение.
Градски рай
2004 / 5:00 / Реж: Гаеле Денис / Англия
Дъждливо време на Лондон е само първо впечатление, една японка открива един нов приказен свят в този прекрасен град.
Правилното място
2005 / 5:00 / Реж: Косай Секине / Япония
За всеки има място в този свят. Ако не сте го открили досега, просто не сте търсили правилно.
Обича ме, не ме обича
2003 / 5:00 / Реж: Джамие Рафън / Англия
Всяка любовна история е подходяща за един филм.
Нека се целунем
2001 / 5:00 / Реж: Пиер Оливер / Франция
За да сте наистина добра актриса, трябва да репетирате репликите си навсякъде.
Лесни пари
2000 / 5:00 / Реж: Фил Дюссъл / Франция
Зашеметяващ екшън и една история за това как се печелят лесни пари.
Искам повече
2004 / 5:00 / Реж: Дан Гордън / Англия
Демонстрация на дисциплина, тренировки и наистина впечатляващ пърформанс.
Първия път
2005 / 5:00 / Реж: Йонас Оделл / Швеция
Четири разказа за първия сексуален опит, чути от различни гледни точки.
Животът на едно куче
2005 / 13:15 / Реж: Джон Хардън / САЩ
Какво се случва когато хората се превръщат в кучета, и когато всичко това се случва в Париж.
Влакът
2004 / 00:35 / Реж: Джон Хардън / Англия
Пътуването във влака в наистина много скучно, но винаги има начин да се забавляваш в купето.
Джоджо сред звездите
2003 / 13:00 / Реж: Марк Красте / Англия
Филмът който няма да забравите никога. Той ще докосне сърцето и душите дори и на най-скептичните зрители.
И най-вълнуващото за мен - взимам участие в невероятния хепънинг на PoRN iN DA USA Team, а именно Greatest Porn Soundtracks of the 80's, който ще се проведе непосредствено след филмите. Ако не ни мине котка път ще имаме музика видео и танц в един съвсем неконвенционален пърформанс кха-кха-кха!.
За най-зарибените ще се предлагат и тениски с логото на PoRN iN DA USA Team.
Така че би кеърфул!
Знам къде ще бъдете по-следващата сряда! :-)
петък, март 21, 2008
***
Много съм развълнуван... :-)
Напоследък Еличката пуска невероятни рисунчици на мацки в блога си, а аз не спирам да й ги поругавам с някакви истории (понякога взети от живота, понякога съвсем измислени).
Иска ми се (както сама тя предложи) да ги извадим някакси в комплект на HMD ама все още не съм сигурен дали сме измислили най-добрия начин.
Предлагам да им обърнете внимание (клицнете върху линка На Еличката къщата) и ако ви хрумне как могат да излязат картинки и текст в едно (нека да не е книжка, нито картички!) пишнете коментарченце, па ще го обсъдим :-)
Цунки по муцунки на 'сичкото циган!
Пролетно ми е искам да ва нагушакм до едно!
Ае до ско!
Напоследък Еличката пуска невероятни рисунчици на мацки в блога си, а аз не спирам да й ги поругавам с някакви истории (понякога взети от живота, понякога съвсем измислени).
Иска ми се (както сама тя предложи) да ги извадим някакси в комплект на HMD ама все още не съм сигурен дали сме измислили най-добрия начин.
Предлагам да им обърнете внимание (клицнете върху линка На Еличката къщата) и ако ви хрумне как могат да излязат картинки и текст в едно (нека да не е книжка, нито картички!) пишнете коментарченце, па ще го обсъдим :-)
Цунки по муцунки на 'сичкото циган!
Пролетно ми е искам да ва нагушакм до едно!
Ае до ско!
сряда, февруари 27, 2008
понеделник, февруари 25, 2008
"Книжката на Таня" от Георги Струмски
Благодарствено на Бегемот
за напомнянето!
Таня Савичева - седемгодишна.
Таня -
твоята книжка чета.
тя е мъничка, мъничка книжка,
като тебе -
със седем листа.
Първи лист:
Свирят немски гранати,
до оградата падна човек.
Втори лист:
Днес погребвахме тате.
Трети лист:
Днес убиха Олег.
Лист четвърти:
Убиха и баба.
Пети лист:
(как ли сила събра
да напише ръчичката слаба):
Днес
мама
умря.
Шести лист:
Много Савичеви бяха,
вече никого няма дома.
Седми лист:
Ето, пак загърмяха.
Аз останах сама.
Таня.
Танечка,
седемгодишна -
все такава стоиш пред света.
Аз се свеждам над твоята книжка.
Таня,
уча се да чета.
Аз наум я повтарям полека,
колко лесно запомня се тя.
Нека всички опитаме, нека -
тя е малка,
от седем листа.
Историята на Татяна Савичева в Уикипедия
Защо публикувам това?
Сигурен съм, че всеки, който го е чел го помни.
Сигурно по-добре от ”Аз съм българче”.
Друг е въпроса, че вероятно повечето от вас са го забравили… (Браво! Как успяхте?!?)
Помните ли? В първи клас бяхме…
Малки - всеки на по седем листа…
Иска ми се да разбера кой по онова време е изготвял учебната програма за началните училища? Ще може ли този човек да обясни по силата на какво изобщо е решил че тези строфи трябва да представляват едно от първите стихотворения, които всяко дете в развиващото се социалистическо общество, трябва да научи наизуст???
Ще обвини ли времето?
Ще каже ли „аз не исках ама ме принудиха отгоре”?
Как може да накараш всички седемгодишни деца в България да рецитират изразително „мама умря”…
Наистина, колко извратен трябва да си?
Най-напред ужаса, че си изоставен в детската градина...
След това ужаса от факта, че нещо в живота ти се променя необратимо - тръгваш на училище...
И докато все още си напълно гръмнат и не знаеш какво става около теб
ПРАС -
Таня Савичева - седемгодишна...
Кога да ти остане време за щастливо детство при цялата тази депресия?!?!?
Та както обобщихме с Бегемот:
"Книжката на Таня" на Георги Струмски обяснява много неща...
вторник, февруари 19, 2008
***
Емоционално осакатени – като насекоми в плафон сме. Не знаем превода на собствените си желания и се лутаме по кръчмите като уморени пеперуди с отдавна изтрит от крилцата прашец, които обаче не спират да се блъскат в стъклото…
Самотата ни прави мизерни. Кара ни да вземаме непопулярни решения за собственото си развитие и да дебелеем, разкиснати в самосъжалителен сос. Самотата е фурната, в която ако постоиш достатъчно дълго, месото ти започва да се отделя от кокала.
Станали сме едни черупчести, а вътре в черупката дори не е комфортно… Решението изглежда като да е трошене, но никой не знае, пък, дали извън черупката има среда годна за живеене…
Нужно ли е да застанем над бездната, за да започнем да виждаме… да чувстваме?.. Трябва ли лично да се срещнем с немислимото, с ужаса, със смъртта, за да се почувстваме живи?
Спомням си един момент от Fight Club където Марла и Четеца си обясняваха един на друг защо обикалят клубове за срещи на смъртно болни хора. Тогава Марла каза: „Защото когато хората умират започват наистина те слушат, а не просто чакат да дойде техния ред да кажат нещо…”
Дали всичко, което изживяваме не се дължи на хроничното ни преяждане с информация. Тази пренаситеност не е ли причината да ни става скучно? Защо си позволяваме да завиждаме на тези, които живеят по-добре от нас вместо да се замислим какво можем да направим, за да помогнем на тези, които живеят по-зле…
Кой ще даде дефиниция за скука?
Самотата ни прави мизерни. Кара ни да вземаме непопулярни решения за собственото си развитие и да дебелеем, разкиснати в самосъжалителен сос. Самотата е фурната, в която ако постоиш достатъчно дълго, месото ти започва да се отделя от кокала.
Станали сме едни черупчести, а вътре в черупката дори не е комфортно… Решението изглежда като да е трошене, но никой не знае, пък, дали извън черупката има среда годна за живеене…
Нужно ли е да застанем над бездната, за да започнем да виждаме… да чувстваме?.. Трябва ли лично да се срещнем с немислимото, с ужаса, със смъртта, за да се почувстваме живи?
Спомням си един момент от Fight Club където Марла и Четеца си обясняваха един на друг защо обикалят клубове за срещи на смъртно болни хора. Тогава Марла каза: „Защото когато хората умират започват наистина те слушат, а не просто чакат да дойде техния ред да кажат нещо…”
Дали всичко, което изживяваме не се дължи на хроничното ни преяждане с информация. Тази пренаситеност не е ли причината да ни става скучно? Защо си позволяваме да завиждаме на тези, които живеят по-добре от нас вместо да се замислим какво можем да направим, за да помогнем на тези, които живеят по-зле…
Кой ще даде дефиниция за скука?
четвъртък, февруари 14, 2008
Малко поезия...
...по случая.
На кой както му харесва.
* * *
Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.
Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.
И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.
Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.
© Добромир Тонев
Честит рожден ден на Байкова олсоу!
На кой както му харесва.
* * *
Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.
Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.
И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.
Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.
© Добромир Тонев
Честит рожден ден на Байкова олсоу!
понеделник, февруари 04, 2008
вторник, януари 22, 2008
...
Как измерваме силите си?
Знаем ли кога сме щастливи?
Как преценяваме кога сме нещастни?
С какво машините са по-добри от нас?
Ние с какво сме по-добри от машините?
(какво общо имат машините въобще?)
Как реагираме когато ни се случи нещо много лошо? (Кое е лошо и как степенуваме нещата? Да ти се счупи нокътя по-лошо ли е от това да си счупиш дистанционното на телевизора?...)
Как разбираме света изобщо?
Искам да отговоря на много абстрактни въпроси и това, което ми липсва (струва ми се) е философски поглед върху нещата.
Кога гледаме философски на нещата? – Когато не се случват на нас!
Искам да променя начина си на мислене… Искам да съм позитивен… не искам религия… искам вяра!
Къде загубих вярата си?
Всичко се обърква в главата ми и ставам все по-неразбираем дори за самия себе си… Всичко което пиша е пълно с многоточия…
Те прикриват въздишките…
Някъде четох, че когато човек се чувства угнетен от битието или от други неща или обстоятелства, които не може да промени (примерно с покупката на чифт нови обуща) най-добре е да се свре в някой ъгъл и да започне шумно да въздиша… … … …
Най-неприятното е че не знам какво да променя… Най-неприятното е че не знам какво искам… а тия дни (малко преди коледа) ще стана на 30.
Когато бях на 16 написах стихотворение което започваше така:
Какво да правим за да не умрем от залежаване?
Днес почти толкова години по-късно аз мога да отговоря с едно лаконично
Не знам!
Изгубен ли съм?
Все пак отвътре сърцето ми си е същото… … … … …
Знаем ли кога сме щастливи?
Как преценяваме кога сме нещастни?
С какво машините са по-добри от нас?
Ние с какво сме по-добри от машините?
(какво общо имат машините въобще?)
Как реагираме когато ни се случи нещо много лошо? (Кое е лошо и как степенуваме нещата? Да ти се счупи нокътя по-лошо ли е от това да си счупиш дистанционното на телевизора?...)
Как разбираме света изобщо?
Искам да отговоря на много абстрактни въпроси и това, което ми липсва (струва ми се) е философски поглед върху нещата.
Кога гледаме философски на нещата? – Когато не се случват на нас!
Искам да променя начина си на мислене… Искам да съм позитивен… не искам религия… искам вяра!
Къде загубих вярата си?
Всичко се обърква в главата ми и ставам все по-неразбираем дори за самия себе си… Всичко което пиша е пълно с многоточия…
Те прикриват въздишките…
Някъде четох, че когато човек се чувства угнетен от битието или от други неща или обстоятелства, които не може да промени (примерно с покупката на чифт нови обуща) най-добре е да се свре в някой ъгъл и да започне шумно да въздиша… … … …
Най-неприятното е че не знам какво да променя… Най-неприятното е че не знам какво искам… а тия дни (малко преди коледа) ще стана на 30.
Когато бях на 16 написах стихотворение което започваше така:
Какво да правим за да не умрем от залежаване?
Днес почти толкова години по-късно аз мога да отговоря с едно лаконично
Не знам!
Изгубен ли съм?
Все пак отвътре сърцето ми си е същото… … … … …
Art by Вел - http://www.biskviti.com/
вторник, януари 08, 2008
понеделник, януари 07, 2008
Не на гранулите!
Йешуа си замина.
А той беше не просто чудесен - той беше "истинска домашна котка" както го нарече веднъж Еличката. Той не само даваше да му бараш лапичките ами даже раздаваше целувки и можеше да преде по-мощно от фуражомелка... Беше адски мил и най-вече толкова умен, че често-често ми е идело да му извия вратлето заради това.
Никога не съм можел да си представя колко много ще се счупя... Никога не съм можел да си представя, че може да се случи точно на нас...
Хора,
гранулираните храни предизвикват силно сгъстяване на урината при котките (те както знаете пият доста малко вода), което води до натрупване на гадости в уретрата, която при мъжките котки е доста по-тясна отколкото при дамите. От там - запушване, следва спиране на дейността на бъбреците, задържане на течности, следва отравяне на кръвта... следва... кой знае какво следва. Обикновено подбни състояния при млади котки се лекуват, но... никой не знае...
Йешуа си замина.
Спрете гранулите!
За всеки случай!
А той беше не просто чудесен - той беше "истинска домашна котка" както го нарече веднъж Еличката. Той не само даваше да му бараш лапичките ами даже раздаваше целувки и можеше да преде по-мощно от фуражомелка... Беше адски мил и най-вече толкова умен, че често-често ми е идело да му извия вратлето заради това.
Никога не съм можел да си представя колко много ще се счупя... Никога не съм можел да си представя, че може да се случи точно на нас...
Хора,
гранулираните храни предизвикват силно сгъстяване на урината при котките (те както знаете пият доста малко вода), което води до натрупване на гадости в уретрата, която при мъжките котки е доста по-тясна отколкото при дамите. От там - запушване, следва спиране на дейността на бъбреците, задържане на течности, следва отравяне на кръвта... следва... кой знае какво следва. Обикновено подбни състояния при млади котки се лекуват, но... никой не знае...
Йешуа си замина.
Спрете гранулите!
За всеки случай!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
